Двуострото обезценяване на венецуелския боливар

Новината, че боледуващият венецуелски лидер Уго Чавес е с дихателен катетър, сложи край на седмица на финансови вълнения в четвъртата по големина южноамериканска икономика, която на 8 февруари девалвира валутата си с една трета – пето подобно действия за последното десетилетие, коментира Bloomberg Businessweek.

Дали временното управление разчиства пътя за нов икономически режим? Чий режим? И кога, пита изданието.

Въпреки несигурността онези, на които им стиска да инвестират в страната остават спокойни. Определено съобщенията за отказа от властта на бившия парашутист често са преувеличени.

В началото на 90-те години на ХХ век Чавес е вкаран в затвора, а не екзекутиран, за подготовка на метеж. Той стигна до властта чрез изборите през 1998 г. и 4 години по-късно при срутването на цените на петрола бе свален за цели 47 часа, преди да си върне обратно президентските прерогативи, докато размахва заплашително екземпляр от конституцията.

Това запазване на властта, белязано с национализации, повишаването на разходите за социални програми и пренебрежителното отношение към САЩ насърчи политическото олевяване в по-голямата част от континента. Междувременно при цялото си фучене Чавес изплащаше в срок венецуелските облигации.

Сега обаче според всички обективни критерии венецуелската икономика е в критично положение. Тя живее и умира с цените на петрола, които през първите 9 години от управлението на Чавес стигнаха от ниските двуцифрени доларови нива до 140 долара за барел. Инфлацията достига 22%, а недостигът на хранителните стоки става обичайно явление.

Венецуелският министър на финансите Хорхе Хиордани през миналата седмица се оплака, че страната се нуждае от между 30 млрд. и 40 млрд. долара в чужда валута само за да задоволи нуждите си от внос.

„Всички страдаме от ненаситен апетит за долари, от някакъв вид доларова нимфомания“, каза Хиордани, цитиран от венецуелски държавен вестник, който Bloomberg Businessweek не посочват изрично.

„Девалвирането бе силно необходима мярка за преодоляване на икономическите дисбаланси на Венецуела“, заяви на свой ред Хабиер Арбелоа от Pan American Finance в Маями, изтъквайки високата зависимост от публичните разходи, големият бюджетен дефицит и прекалената зависимост от износа на петрол за вкарването на твърда валута в страната.