Можем ли да очакваме скоро затягане на паричната политика в САЩ?

Няколко години след началото на финансовата криза и последвалото стартиране на програмата за количествени улеснения политици и централни банкери отчетоха позитивна промяна в стойностите на някои икономически показатели, разчитайки това като сигнал за подобрение на общата ситуация на икономиката и пазара на труда. С оглед постигането на част от желания ефект, след официалното прекратяване на монетарните стимули през месец октомври паричните власти – Федералният резерв, започнаха да си подготвят терена за поредната интервенция, този път в посока покачване на лихвените проценти или връщането им към „нормалните“ нива.

По пътя на паричните стимули и необходимите условия за реализирането на икономически растеж се открояват няколко фундаментални въпроса, пише в анализ Ивелина Петрова от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Спомогнаха ли количествените улеснения за оздравяване на икономическата среда или постигнаха по-скоро ефекта от приемането на едно болкоуспокояващо лекарство? Устойчиво ли е икономическото развитие на САЩ и доколко стабилно е възстановяването на пазара на труда, ако насочим вниманието си не към безработицата, а към заетостта? Ще имат ли смелостта централните банкери да пристъпят към покачване на лихвените проценти по федералните фондове, когато държавният дълг на страната достига безпрецедентни нива, а зависимостта на икономиката към ниските лихви се е превърнала в основна движеща сила?

Възход и падение

Икономическото възстановяване е дългосрочен процес, при който се изисква изчистване на системата от погрешните инвестиции, създадени по време на икономическия бум. Период, през който е необходимо адаптиране на производствената структура към желанията на потребителите и натрупването на повече спестявания и свежи капиталови ресурси, с които да бъдат компенсирани загубите. За съжаление обаче след кризата всичко продължи по начина, който фундаментално доведе до нея.

След като ниските лихви не даваха вече търсения резултат, Федералният резерв продължи още по-агресивно с политиката на лесни средства, напечатвайки огромно необезпечено количество книжни пари, които послужиха за изкупуване на т.нар. „лоши“ активи от търговските и инвестиционни банки. От началото на кризата централната банка на САЩ разширява баланса си с 4,5 трлн. долара, от които близо 2,6 трлн. долара стоят като свръхрезерви по депозитните сметки на търговските банки във Фед.

Графика 1: Обем на свръхрезервите по депозитните сметки на търговските банки във Фед (в трлн. долари)