Отново за капиталовия пазар и за норките (за първи път)

Анализ на д-р Боян Иванчев, преподавател в УНСС

През 1999 г., когато защитавах доктората си по капиталови пазари в Полша, се запознах с г-н Лудвик Соболевски (управител на Варшавската фондова борса). Той и моят професор Мечислав  Пулавски бяха едни от професионалистите, които създадоха и направиха Варшавската фондова борса водеща в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Впоследствие г-н Соболевски създаде и алтернативния пазар AERO на фондовата борса в Букурещ – като неин управител. Като брокер от 1993 г. на нашата борса, главен дилър в различни банки, асет мениджър и изследовател на историята на българския капиталов пазар многократно поставях публично въпроса за развитието на капиталовия пазар в България.

В интервю от 2015 г. в сутрешния блок на телевизия Bulgaria On Air поставих въпроса за създаване на сегмент за растеж и търговия с малки и средни предприятия (МСП) при облекчена процедура (подобно на пазара AERO в Румъния) и приватизация на фондовата ни борса, както и за дългосрочнотo стратегиране и управление на борсата, КФК и капиталовия пазар. Три години по-късно пазарът за растеж на МСП BEAM бе позволен от КФН през 2018 г. но не доведе до нищо съществено – както за капиталовия пазар – така и за българската икономика. Целта на капиталовия пазар не е да има „дълбок“ пазар за трейдърите, а най-вече да създаде стабилна финансова инфраструктура за растеж на българските компании – МСП и големите на основен и алтернативен пазар. За да могат да привличат капитал за дългосрочното си развитие и да способстват за създаване на поведенчески модел за българите – капиталовият пазар не е само за дрогирани трейдъри, а за дългосрочни спестители, които целят нарастване на инвестирания капитал и семейното благосъстояние - така, както във всички развити пазарни икономики. 

Техническата регистрация на един нов борсов сегмент и пазар не е достатъчно. Така, както не е достатъчно да имате най-модерния ядрено-магнитен резонанс с  мощност 3 Тесла без наличието на квалифицирани лекари, които да разчетат образните данни и да поставят правилно заключение. Необходимостта от стратегиране в развитието на капиталовия пазар и липсата на ангажирани висши представители на изпълнителната власт и професионалисти с опит и познания в структурите на БФБ и КФН през последните повече от 12 години доведе до тъжната ситуация, при която домакинствата в България имат 62,5 млрд. лева на депозити в банковата система при нулеви лихви или парична сума, по-голяма от 50% от БВП на България за 2020 г. Не бих искал дори да споменавам незначителните обороти на БФБ АД. Тези спестени пари „спят“ и не допринасят по никакъв начин за благосъстоянието на депозантите и за ускореното, догонващо развитие на България – за което говорят политиците от всички партии. Без да разбират неговия смисъл.

Постигането на определен брой макроикономически цели изисква поне същия брой макроикономически инструменти и стратегии – както казва нобелиста по икономика Ян Тинберген. Техническите възможности и финансови нововъведения водят единствено до това, че българските онлайн търговци на финансовите пазари са повече от 50 хил. (мои данни и на Brokernotes). Но те търгуват на чужди пазари и всъщност много малко от тях са инвеститори. Защо ли? Защото няма достатъчен брой макроикономически инструменти, които да задържат и стимулират българските пари да работят за българската икономика и благосъстояние.

Подобно е състоянието на портфейлите на пенсионните фондове и застрахователните дружества, чиито инвестиции в български ценни книжа са предимно в ДЦК (над 53%) или в дружества със специална инвестиционна цел и колективни схеми. Инвестициите от страна на пенсионни и застрахователни дружества в посредници на капиталовия пазар т.е. колективни схеми и/или инвестиционни фондове, и/или дружества със специална инвестиционна цел е поради липса на доверие в публичните компании и техните данни и управление, т.е. недоверие в контролните органи на КФН и данните подавани към БФБ АД. От друга страна, това е и липсата на доверие в знанията и уменията на асет мениджърите на самите пенсионни и застрахователни дружества за избор на конкретни акционерни дружества, в които да инвестират. Този начин на работа води, разбира се, до няколко типа комисионни за управление, влизане и излизане от инвестиционните фондове и схеми, допълнително намалени с таксите за управление и успех от доходността.

В резултат на това е и средният геометричен доход на нашите пенсионни и застрахователни дружества, който, коригиран с инфлационния индекс, е или отрицателен, или леко „над водата“. Един от най-ниските в целия свят. Или за да бъдем точни – българските пенсионни фондове по доходност са само пред Албания, Суринам, Казахстан, Пакистан, Малави за периода от декември 2018 г. до декември 2019 г. и с по-малко инвестирани суми в акции от Република Северна Македония и Кения! И да, за да няма съмнение, че данните са от фермата с норки – те са от доклад на ОИСР. И не, това не е емоционалност (като създател на невроикономиката, при която изследвам мозъци с ядрено-магнитен резонанс, мога да контролирам емоциите си прекрасно), а селектирани данни с цел да предизвикам емоция при моите колеги и приятели от капиталовия пазар и да направим необходимата промяна. Всичкото това е поради липса на стратегия и страх от дискутиране на истина.

Тези теми вероятно не са толкова интересни като правата на норките и минималната площ, на която трябва хуманно да се отглеждат, но това са теми, които могат да рефлектират в удвояване на БВП на България при активиране на поне част от спестяванията на българските домакинства и тяхното инвестиране на капиталовия пазар в българските дружества и българското предприемачество. По този начин можем да преодолеем другите допълнителни тегоби и тежести за стартиране и развитие на българското предприемачество, свързано с рестриктивните и дори невъзможни банкови изисквания за стартиращ бизнес, които препращат предприемчивите българи към други посредници – Фонд на фондове, който ги препраща към други посредници – фондове за рискови инвестиции, които ги препращат към други посредници – за да влязат в късата листа за оценка и отново им поставят почти невъзможни условия – както при банките.

За цялата тази верига се дължат официални и неофициални комисионни, които не помагат на предприемчивостта на българите и ги принуждават да бъдат негативно настроени към родната си страна. И най-накрая – увеличеният БВП води до повече приходи в хазната, а това дава възможност за по-високи пенсии, заплати и по-добра инфраструктура. Няма друг начин, т.е. има, чрез заеми – вижте последствията в Гърция. Там даже и норки няма вече.