Обезличаването на лондонското Сити, или грешката на британското правителство

Срещу банкерите има много атаки – от движението Окупирай Уолстрийт, от Окупирай Лондон – изобщо от Окупирай всеки град, където финансистите имат смелостта да изкарат бързи пари на фона на лошите икономически новини от изминалите години.

При това атаките не идват само от ляво – дори считаните за поддръжници на банковия сектор се включват в натиска. Това не е по-видно никъде другаде, отколкото във Великобритания, пише The Economist.

Британският премиер Дейвид Камерън се зарече да сложи край на пиршеството в Лондонското сити. Министрите от кабинета му са се съсредоточили в опити за ребалансиране на икономиката – от хитростите на банкерството към чистото производство.

Ръководителят на Английската централна банка сър Мервин Кинг също е доста критичен към късогледия поглед на финансистите в търсене на краткосрочни печалби.

В континентална Европа гледат на Ситито със смесица от омраза (заради обвиненията, че именно там са виновниците за кризата в еврозоната) и с алчност (защото при неговата липса френските и италиански финансисти биха плащали таксите си в Париж и Рим).

Атаките от страна на европейските лидери би трябвало да са от полза – лицемерието и егоизмът би трябвало да напомнят на британците какво рискуват. Лондон е най-големият финансов център в света в много направления и отслабването му не би било в интерес на никого – най-малко пък на Великобритания.

Със сигурност има нужда от по-добра регулация на банковия сектор, особено насочена към защита на британските данъкоплатци. На този етап обаче това не се случва и „приземяването” на банкерите от Ситито е само на думи.

Действия по разрушаване на един от най-успешните (и мобилни) индустриални клъстери в света биха били глупави и със сигурност не са наследството, което Дейвид Камерън би искал да остави на своите наследници.