Превръща ли се Китай в Европа от периода преди кризата?

Свидетели сме как от Китай идват някои добри новини. Плановете на централната банка на страната да либерализира лихвите по депозитите в банките са определено стъпка в правилната посока за прекратяване на финансовото сдържане на жилищния сектор в Китай, което ще помогне за постигане на нов баланс в икономическия растеж в посока на потребителите, пише в анализ за Investing.com Цам Хуей, портфолио мениджър в Qwest Investment Fund Management Ltd.

Принципното положение обаче остава неясно, като заради проблемите в банковия сектор Китай започва да прилича все повече на Европа от периода преди кризата, твърди Цам.

Той уточнява, че в еврозоната бе налице съчетание от криза на националните дългове и банкова криза. Преди началото ѝ банките се надпреварваха да кредитират държавите от периферията на региона заради мнението, че кредитният риск е малък или изобщо не съществува. Нали еврозоната в крайна сметка е едно цяло, разсъждаваха банкерите. Това са дългове на държави от еврозоната, а държавите не фалират, нали? И какво изобщо би могло да се обърка?

И банките се натъпкаха с дълг на държави от еврозоната с ниско доверие и особено с облигации, емитирани от техните държави. Спредовете между доходността по дългосрочните държавни облигации  на страните от периферията и на Германия се свиха до микроскопични стойности.

Когато кризата връхлетя, националните правителства се оказаха с вързани ръце по отношение на спасяването на собствените им банкови системи, защото банките се бяха нагълтали с дълга, емитиран именно от собственото им правителство. Така че как би могъл да спасяваш от себе си? А и нали всичко е гарантирано?

Цам изтъква, че когато е прочел анализ за китайската банкова система на Кейт Макензи, публикуван в блога Alphaville на британския вестник Financial Times, е изпитал зловещо чувство на нещо, което вече се е случвало.

Китайските банки се тъпчат с дълг на държавни компании и местните управи, защото имат усещането, че централното правителство няма да им позволи (правете си изводите!) да фалират, обяснява той. Оформен е кредитен балон и вследствие на това цената за постигането на растеж са прекалено големите инвестиционни разходи в инфраструктура.

Цам се позовава на графика в онлайн изданието Sober Look, изготвена от швейцарската банка Credit Suisse, Банката за международни разплащания и Световната банка, която показва, че последното разширяване на китайската инфраструктура е захранвано от кредити, както и до каква степен се е оформил кредитният балон. Графиката показва ръста на кредитите извън финансовите институции спрямо ръста на инвестициите, като за Китай съотношението на ръста на кредитите спрямо ръста на БВП е надхвърлило 50% за периода 2008-2012г., а за сравнение в Япония през периода 1985-1989 г. то е достигало едва 35%.

Цам припомня и позоваването на Макензи на Ан Стивънсън-Ян от J Capital Research, която пише през март по същия проблем. Според Макензи Стивънсън-Ян на практика пише, че първоначалното желание китайските „лоши“ банки да подпомогнат по-отговорното кредитиране е отворило пътя за консолидация на финансирането на мощните държавни компании от големите банки.

„Компаниите за управление на активи трябваше да поемат дълга на принципно жизнеспособни компании и да го заменят срещу акции. Това бе част от тогавашния план за мащабно преструктуриране на държавните компании: очакванията бяха компаниите за управление на активи да действат като компании за дялови инвестиции – твърди и безпристрастни бордове на директори, мотивирани от печалбата. Смяташе се, че това ще помогне за създаването на държавни компании, мислещи и действащи като търговски компании. Но резултатът бе тъкмо обратният – абсолютни гаранции за държавните фирми, че няма да фалират, което на свой ред подкрепи общото равнодушие към съотношението на дълговите ценни книжа и към всякакви изчисления, свързани с обслужването на дълга. Държавните компании са приемани за едно от най-големите препятствия в Китай за реформирането на икономическата система на страната заради съчетанието от лошо представяне, лесния достъп до кредити и значителната политическа мощ“, посочва Стивънсън-Ян, цитирана от Макензи.

Не зная как ще свърши всичко това, нито кога, но няма да свърши добре, убеден е Цам. В най-лошия случай ще свърши с банкова криза, която ще надхвърли границите на Китай и ще предизвика световна финансова паника. В най-добрия случай спасяването на държавните компании и местните управи ще означава финансови ограничения за жилищния сектор и ще попречи на обявената политика от правителството за постигане на нов баланс при икономическия растеж в посока към по-голямо значение на потребителите и жилищния сектор. А това ще създаде дългосрочни препятствия пред поетия от Китай път към нов тип икономически растеж, твърди мениджърът.