Може ли на Фед да се наложи да спасява китайските банки?

През последното десетилетие огромното количество от краткосрочен капитал, който бе инжектиран в банковата система на Китай, накара търговските банки и другите финансови институции да увеличат с устойчив темп предлагането на кредити, особено чрез сенчестото банкиране, което предизвика огромен кредитен балон и свръхинвестиции. В опит да се справи с нарасналия риск, новите управляващи на Китай сега отказват да осигурят нови ликвидни инжекции за икономиката, както и да ограничат кредитирането в нерентабилните сектори.

Очевидно средствата за рекапитализиране на банките в страната ще дойдат от предлагането на правителствен дълг, деноминиран в юани. Но общият дълг на Китай, включително и задбалансовите финансови средства на местните органи на властта (including off-balance-sheet local-government financing vehicles), най-вероятно вече възлиза на 70% от БВП.

Въпреки споровете за точната цифра, заключението на икономистите Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, че високият дял на дълга в БВП може да спъне икономическия растеж, важат с пълна сила. Ето защо не съществува вероятност, че, ако делът на дълга достигне 100% от БВП, това ще е в интерес на Китай в дългосрочен план.

Дори ако лидерите на Китай са решили, че са готови да следват тази стратегия, те най-вероятно няма да го направят, страхувайки се от инфлацията, която повече от която и да е друга икономическа променлива, предизвиква напрежение в обществото.

Като имаме предвид това, в случай на криза Китай ще започне да продава огромните си резерви от американски дълг. За жалост негативните последици за Китай от един такъв ход ще бъдат далеч по-тежки от първоначалните.

Инжектирането на американски ДЦК в банковия сектор и последващото им превръщане в юани ще заздравят китайската валута. Но повишаването на курса по всяка вероятност ще бъде компенсирано от отлива на капитали, като по-свободния контрол над капиталите ще позволи на спестителите да се спасят от финансовата криза.

На фона на казаното дотук Фед, вместо само да говори как и кога ще намали обема на програмата си за количествени улеснения, трябва да се подготви и за потенциални продажби на американски дълг. Трябва да имаме предвид, че влиянието на количествените улеснения на Фед върху рекапитализацията на китайската банкова система ще отслаби силите на местната парична политика и ще покачи лихвите по кредитите и ще спъне икономическия растеж. Ето защо Фед трябва да бъде готов да продължи програмата си за количествени улеснения в случай, че настъпи финансова криза в Китай.

След като прекара години в опит да изолира американската икономика от последиците на собствената си банкова криза, Фед ще бъде принуден да спасява и китайските банки. Това би преосмислило и, кой знае – може би и заздравило - отношенията между САЩ и Китай.