Каква е цената на неравенството?

Джоузеф Стиглиц не е просто един от Нобеловите лауреати. Носителите на наградата на Шведската централна банка за икономика от 1969 г. до днес са десетки. Въпреки че някои критикуват тази Нобелова награда, тя се присъжда всяка година и това предизвиква и положителни, и отрицателни реакции, но за тези хора се говори.

Стиглиц е сред тези имена, за които, ако попитате някого да назове един носител на наградата, то може би 95% ще се сетят първо за него.

Той е изследовател от дълго време. При него има едно съчетание, което е въпрос на шанс в живота. Той е бил главен икономист на Световната банка, шеф на икономическите съветници при президента на САЩ Бил Клинтън. Като цяло – човек, който е разполагал с невероятна информация.

Както и бившият председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан казва: „Привилегия е да имаш много информация, както и да познаваш и да разговаряш с умни хора“. Ето защо Стиглиц е в подобна позиция. Умните хора в неговия случай пък са модифицирани в подобни колективи.

Джоузеф Стиглиц е открояващо се име сред Нобеловите лауреати. Темата за неравенството пък е една от любимите му. В 410 страници текст и 110 страници бележки той създава „Цената на неравенството“. Още през 2000 г. Стиглиц пише за глобализацията, а в последствие подхваща и темата за различията в доходите на бедни и богати.

Преподавателят в Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц споделя Нобеловата награда с Джордж Артър Акерлоф, който по щастлива случайност (или може би не) е съпруг на председателя на Фед Джанет Йелън, която наследи Бен Бернанке на поста през февруари.

„Искам тази книга да е популярна“, пише финансистът в „Цената на неравенството“. Рядка дарба е въпроси, които засягат всеки, но сами по себе си не са прости, да бъдат изложени по популярен за аудиторията начин.

Проблемът за неравенството

Проблемът за неравенството зрее след Втората световна война. То подкопава световния ред. Общото състояние на 85-те най-богати хора в света се равнява на това на най-бедните 3,5 млрд. души на планетата. Данните бяха публикувани в навечерието на Световния икономически форум в швейцарския курорт Давос и бяха тема за размисъл за световния елит, присъствал на събитието.

В „Цената на неравенството“ Стиглиц разглежда разликите в заплащането на средния работник и на висшия мениджмънт. Той казва, че тези разлики се доближават до едни Викториански нива, т.е. връщаме се назад в историята към едни времена, които очевидно не са толкова справедливи от всякаква гледна точка, дори и по отношение на човешки права.

Книгата е концентрирана основно към Америка. Едната визия в книгата за САЩ е, че неравенството няма да изчезне. Според Стиглиц неговият ръст трябва да се ограничи. Какъв ще бъде резултатът от високия му ръст обаче? Ще съществуват два паралелни свята, които функционират един до друг, без да имат досег помежду си, без да общуват помежду си. Светът на богатите ще бъде светът на високите огради.

Другият вариант е да се върви към ограничаване на това високо ниво на неравенството, макар че Стиглиц не завършва оптимистично книгата. През 2012 г. спрямо 2008 г. хората са били по-оптимистично настроени и имаха някаква надежда, включително и сред младите. Финансистът пише за тях, които вече са обезверени. Поради тази причина 80% от младите не гласуват. „Влошиха се нещата. Сега надеждата едва блещука.“, пише финансистът.

Книгата е с фокус към САЩ и аналогия с България трудно би могла да бъде направена. Това, което той интерпретира като контраст, като проблеми, възникващи на базата на неравенството, все пак може да бъде предмет на изследване и на български автори. Макар че това го виждаме всеки ден.

Единият процент, който Стиглиц извежда, е спрямо другите 99%, които живеят зле в Америка (макар и някои от тях да имат автомобил и собствено жилище). Американските стандарти са завоевание за културата им. Знаем как изглежда САЩ външно и ако ги сравним с малки държави като нашата, песимизмът ще бъде много по-силен.

Единият процент не трябва да се разбира буквално. Стиглиц го разбива дори на 0,01%, т.е. констатациите, които той прави са за най-горния слой на върха – суперелита и най-богатите хора в света.