Имаше сериозни различия между участниците в приключилите наскоро годишни срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), най-забележителното от които е за неравенство и продължаващата липса на официален план за действие на правителствата, пише икономистът Мохамед Ел-Ериан за project-syndicate.org.
Това представлява дълбок провал на политиката, на който спешно трябва да се обърне внимание, препоръчва икономистът.
Налице е добра причина за повишаване на интереса към този въпрос. Ножицата между развитите и развиващите се икономики се разтваря все повече. Процесът се дължи на комбинация от светски и структурни въпроси - включително променящия се характер на технологичния напредък, инвестиционните характеристики, политическите системи.
В развития свят проблемът се корени в безпрецедентната политическа поляризация, която възпрепятства да се дадат изчерпателни отговори и се поставя прекомерна тежест на политиката на централните банки.
Въпреки, че паричните власти се ползват от по-голяма политическа автономия в сравнение с други политически органи, те не разполагат с необходимите инструменти за ефективно справяне с предизвикателствата, пред които са изправени страните им.
В нормални времена фискалната политика ще подкрепи паричната политика, но времената не са нормални. Политическата парализа блокира подходящия фискален отговор и централните банки се принуждават да подкрепят икономиките изкуствено. Те разчитат на почти нулеви лихвени проценти и неконвенционални мерки, като количествени улеснения, за стимулиране на растежа и създаване на работни места.
Този подход не само, че е неподходящ, но и имплицитно облагодетелства богатите, които притежават несъразмерно голям дял от финансовите активи. В същото време, компаниите стават все по-агресивни в усилията им да намалят данъчните си сметки, включително чрез така наречените инверсии, с които те преместват централите си в по-благоприятни данъчни юрисдикции.
В резултат на това повечето страни са изправени пред трио на неравенството - на доходите, богатството и възможностите. Ако това не се промени, последствията ще са изключително сериозни, коментира Ел-Ериан.
Извън моралните, социални и политически последствия това трио крие и сериозен икономически проблем: вместо да се създават стимули за упорита работа и иновации, неравенството започва да подкопава икономическата динамика, инвестициите, заетостта и просперитета.
Като се има предвид, че заможните домакинства изразходват по-малък дял от техните доходи и богатство, по-голямото неравенство се изразява в по-ниска обща консумация, като по този начин се пречи на възстановяването на икономиките. Те пък са вече обременени от неадекватното съвкупно търсене, пише още икономистът.
Високите нива на неравенство пречат и на структурните реформи, необходими за повишаване на производителността, като същевременно подкопават усилията за справяне с остатъците от прекомерната задлъжнялост. Това е опасна комбинация, която ерозира социалното сближаване, политическата ефективност, текущия растеж на БВП и бъдещия икономически потенциал.
Ето защо е толкова разочароващо, че въпреки повишената информираност за неравенството, срещите на МВФ и СБ, които събират хиляди политици, участници от частния сектор, както и журналисти, не успяха да направят последващо въздействие върху политическия дневен ред.
Политиците изглеждат убедени, че моментът не е подходящ за смислена инициатива за справяне с неравенството на доходите, богатството и възможностите. Чакането обаче само ще направи проблема по-тежък за решаване. А може и трябва да се вземат редица мерки, за да спре нарастването на неравенството.
В САЩ например с малко по-трайна политическа решимост могат да се затворят пропуските в законите за планирането и наследяването на имущество, както и в данъчната система за корпорациите и домакинствата, която непропорционално облагодетелства богатите.
Време е и повишеното внимание към глобалното неравенство да се материализира в съгласувани действия. Някои инициативи ще се справят пряко с неравенството, а други ще обезвредят някои от силите, които го движат, но ще започне да се върви по дългия път към смекчаване на последиците от една сериозна пречка за икономическото и социално благосъстояние на настоящите и бъдещите поколения.


20 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Арестуваха млад мъж с амфети във Варна
2000 машини за вота на 25 октомври са в пълна изправност
Арестуваха 18-годишен варненец с кока зад волана в Шумен
Йотова: Заплахите са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на конфликта
Рядко плаване на танкер в Арктика подсказва за нарастващите проблеми на Русия
Индия търси споразумение за Черно море след атаките край България
Печалбата на Samsung нарасна почти деветкратно след бума при чиповете памет
България скоро може да има фабрика за зелени полупроводници
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 2
Porsche ще съкрати 40% от шефовете и ще вдигне цените
MINI показа нов приключенски Countryman
VW изпече новия си електрически SUV
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Новите коли на BMW вече оценяват шофьорите си
Капитан Калчев: Черно море вече е обявено за зона с повишен военен риск
Днес истинско лято, до 30° на места
Изнасилена и намушкана 18 пъти: Разкриха убийството на 16-годишна близо 50 г. по-късно
"Цар-бомбата" и заплахите на Путин: възможна ли е руска атака срещу НАТО?


преди 11 години "срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), най-забележителното от които е за неравенство и продължаващата липса на официален план за действие на правителствата"..............................................................................МВФ, СБ и правителствата се правят на разсеяни и отвеяни и незнаещи за нещо съвсем просто. Но всички тези са поклонници на либерализма и фашизма и просто не искат да решат проблема!А е толкова просто!Неравенство = ниски прогресивни данъциРавенството = високи прогресивни данъци + затвор за не плащащите гивсички знаем за решението, но управляващите фашисти света си го обичат неравенството и си го опазват със подчинените на тях Правителства, МВФ и СБ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Казаното в пост #2 да се разбира ли, като предложение да търсим алтернатива на модела на икономика и финанси с фиатни пари? Например в посока някакъв вид златен стандарт? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Държавите и банките в сделката на Фаустhttp://represia.blog.bg/politika/2013/03/23/.1067288 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Държавите и банките в сделката на Фаустhttp://represia.blog.bg/politika/2013/03/23/.1067288 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Амиии... точно такъв е! По принцип финансистите са си вид социалисти - и едните и другите смятат, че могат да управляват чуждите пари по-добре от собствениците им. Друг признак, че финансистите обичат голямата държава е, че с охота й дават пари (макар и на заем) и така от една страна спомагат за нейното разрастване, от друга я принуждават да държи данъците високи за да може да се плащат дълговете, а от трета й дават възможност да не прави структурни реформи когато се налага, а да отлага докато положението стане нетърпимо и катастрофално. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години тоя сигурно е мръсен комунист и червен ***! отговор Сигнализирай за неуместен коментар