Имаше сериозни различия между участниците в приключилите наскоро годишни срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), най-забележителното от които е за неравенство и продължаващата липса на официален план за действие на правителствата, пише икономистът Мохамед Ел-Ериан за project-syndicate.org.
Това представлява дълбок провал на политиката, на който спешно трябва да се обърне внимание, препоръчва икономистът.
Налице е добра причина за повишаване на интереса към този въпрос. Ножицата между развитите и развиващите се икономики се разтваря все повече. Процесът се дължи на комбинация от светски и структурни въпроси - включително променящия се характер на технологичния напредък, инвестиционните характеристики, политическите системи.
В развития свят проблемът се корени в безпрецедентната политическа поляризация, която възпрепятства да се дадат изчерпателни отговори и се поставя прекомерна тежест на политиката на централните банки.
Въпреки, че паричните власти се ползват от по-голяма политическа автономия в сравнение с други политически органи, те не разполагат с необходимите инструменти за ефективно справяне с предизвикателствата, пред които са изправени страните им.
В нормални времена фискалната политика ще подкрепи паричната политика, но времената не са нормални. Политическата парализа блокира подходящия фискален отговор и централните банки се принуждават да подкрепят икономиките изкуствено. Те разчитат на почти нулеви лихвени проценти и неконвенционални мерки, като количествени улеснения, за стимулиране на растежа и създаване на работни места.
Този подход не само, че е неподходящ, но и имплицитно облагодетелства богатите, които притежават несъразмерно голям дял от финансовите активи. В същото време, компаниите стават все по-агресивни в усилията им да намалят данъчните си сметки, включително чрез така наречените инверсии, с които те преместват централите си в по-благоприятни данъчни юрисдикции.
В резултат на това повечето страни са изправени пред трио на неравенството - на доходите, богатството и възможностите. Ако това не се промени, последствията ще са изключително сериозни, коментира Ел-Ериан.
Извън моралните, социални и политически последствия това трио крие и сериозен икономически проблем: вместо да се създават стимули за упорита работа и иновации, неравенството започва да подкопава икономическата динамика, инвестициите, заетостта и просперитета.
Като се има предвид, че заможните домакинства изразходват по-малък дял от техните доходи и богатство, по-голямото неравенство се изразява в по-ниска обща консумация, като по този начин се пречи на възстановяването на икономиките. Те пък са вече обременени от неадекватното съвкупно търсене, пише още икономистът.
Високите нива на неравенство пречат и на структурните реформи, необходими за повишаване на производителността, като същевременно подкопават усилията за справяне с остатъците от прекомерната задлъжнялост. Това е опасна комбинация, която ерозира социалното сближаване, политическата ефективност, текущия растеж на БВП и бъдещия икономически потенциал.
Ето защо е толкова разочароващо, че въпреки повишената информираност за неравенството, срещите на МВФ и СБ, които събират хиляди политици, участници от частния сектор, както и журналисти, не успяха да направят последващо въздействие върху политическия дневен ред.
Политиците изглеждат убедени, че моментът не е подходящ за смислена инициатива за справяне с неравенството на доходите, богатството и възможностите. Чакането обаче само ще направи проблема по-тежък за решаване. А може и трябва да се вземат редица мерки, за да спре нарастването на неравенството.
В САЩ например с малко по-трайна политическа решимост могат да се затворят пропуските в законите за планирането и наследяването на имущество, както и в данъчната система за корпорациите и домакинствата, която непропорционално облагодетелства богатите.
Време е и повишеното внимание към глобалното неравенство да се материализира в съгласувани действия. Някои инициативи ще се справят пряко с неравенството, а други ще обезвредят някои от силите, които го движат, но ще започне да се върви по дългия път към смекчаване на последиците от една сериозна пречка за икономическото и социално благосъстояние на настоящите и бъдещите поколения.


Променят маршрута на няколко автобусни линии във Варна в неделя
Район във Варна остава без вода днес
Варненски митничари задържаха голямо количество алкохол и тютюневи изделия
От ПСС предупреждават, че условията в планините ще се влошат днес
Двама нови депутати се заклеха в Народното събрание
Росен Георгиев, Dev.bg: IT секторът е в плато, AI замени младшите кадри
Пазарът на облигации подценява риска от по-устойчива инфлация
Уил Брюи: От известно време United Therapeutics работят в бъдещето
Varda ще тества производство на лекарства в микрогравитация
Британската икономика започна 2026 г. силно, но се задават рискове
Архитектът на електрическата революция напусна BMW след 35 години
Какви слабости крие Toyota RAV4 (XA40)
Euro NCAP алармира за опасен дефект в популярен китайски модел
Таен код в Dacia спасява човешки животи
Mercedes вкарва над 144 000 автомобила в сервизите заради гаснещи табла
ВАС реши: Асен Василев ще отговаря лично за фалита на "СТВ Консълтинг"
ПП след изборите: Богдан Богданов за грешките, реформите и цените
Ново огнище на менингит в Рединг, студент почина
Задържаха двама, откраднали 500 евро от румънец


преди 11 години "срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), най-забележителното от които е за неравенство и продължаващата липса на официален план за действие на правителствата"..............................................................................МВФ, СБ и правителствата се правят на разсеяни и отвеяни и незнаещи за нещо съвсем просто. Но всички тези са поклонници на либерализма и фашизма и просто не искат да решат проблема!А е толкова просто!Неравенство = ниски прогресивни данъциРавенството = високи прогресивни данъци + затвор за не плащащите гивсички знаем за решението, но управляващите фашисти света си го обичат неравенството и си го опазват със подчинените на тях Правителства, МВФ и СБ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Казаното в пост #2 да се разбира ли, като предложение да търсим алтернатива на модела на икономика и финанси с фиатни пари? Например в посока някакъв вид златен стандарт? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Държавите и банките в сделката на Фаустhttp://represia.blog.bg/politika/2013/03/23/.1067288 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Държавите и банките в сделката на Фаустhttp://represia.blog.bg/politika/2013/03/23/.1067288 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Амиии... точно такъв е! По принцип финансистите са си вид социалисти - и едните и другите смятат, че могат да управляват чуждите пари по-добре от собствениците им. Друг признак, че финансистите обичат голямата държава е, че с охота й дават пари (макар и на заем) и така от една страна спомагат за нейното разрастване, от друга я принуждават да държи данъците високи за да може да се плащат дълговете, а от трета й дават възможност да не прави структурни реформи когато се налага, а да отлага докато положението стане нетърпимо и катастрофално. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години тоя сигурно е мръсен комунист и червен ***! отговор Сигнализирай за неуместен коментар