Има ли място за младите хора

Свят на кредитополучатели

Третият начин, по който демографията може да влияе на икономическия растеж и лихвените проценти, е чрез спестяванията. Хората обикновено взимат големи кредити в началото на своето пълнолетие, за да платят за образование, къща и бебета, пестят здраво през средната възраст и харчат тези спестявания, след като се пенсионират.

Коен Тюлингс от Кембриджския университет е изчислил какви би трябвало да са колективните спестявания на различните страни предвид тяхната демография. По-големият  приръст на населението и по-краткият период на получаване на  пенсия изискват по-малко спестявания; по-възрастното население - повече.

За САЩ необходимата капиталова маса е възлизала на -228% от БВП през 1970 година: домакинствата трябва по-скоро да са взимали кредити, отколкото да са правили спестявания, тъй като относителната им младост и по-късата средна продължителност на живота са означавали, че те са щели да разполагат с предостатъчни доходи в бъдеще, за да изплатят своите дългове и да финансират своя живот след пенсиониране. Но със застаряването на населението, довело до забавяне на нарастването на капиталовата маса и увеличаване на годините в пенсия благодарение на по-голямата продължителност на живота, необходимото равнище на спестяванията е достигнало 52% от БВП през 2010 година. За Япония изискуемите спестявания са се увеличили от хипотетичните -176% до 119% от БВП за същия период, за Германия - от 189% до 325%, а за Китай - от -40% до 86%.

Тези едновременни усилия на толкова много държави да пестят  пари за след пенсиониране, в съчетание със слабите инвестиции, забавянето на потенциалния икономически растеж, фискалните икономии, трупането на парични резерви от корпорациите и неравенството (което оставя по-голяма част от националния доход в ръцете на правещите огромни спестявания богаташи), понижават "равновесния" лихвен процент, който постига баланс между инвестициите и спестяванията. Има обаче най-малко едно политическо решение. "По-високата пенсионна възраст намалява спестяванията", пишат Тюлингс и Ричард Болдуин от Graduate Institute в Женева в издадена неотдавна електронна книга. "Възможностите ни да пестим днес в замяна на свободното време и високото потребление утре просто са ограничени. Някой трябва да върши работата утре; не може всички да сме се пенсионирали дотогава".

Освен това на даден етап застаряващото население започва да използва спестяванията, които е натрупало. Чарлз Гудхарт и Филип Ерфърт от Morgan Stanley отбелязват, че делът на работниците, които се пенсионират, сега намалява в повечето развити страни, а скоро - и в много държави с нововъзникваща пазарна икономика. Япония вече ликвидира чуждестранните активи, които нейните граждани са придобили през годините на големи спестявания; Китай и Южна Корея започват да правят същото и Германия също ще ги
последва скоро.

Това, прогнозират Гудхарт и Ерфърт, ще върне  реалните лихвени проценти, които сега са отрицателни, обратно до исторически "равновесната" лихва от 2,5-3% до 2025 година.