Растежът не трябва да е за сметка на по-висока частна или публична задлъжнялост

Неустойчивата кредитно базирана експанзия на германската икономика вероятно е към края си. Пестеливите германци обаче обикновено не гледат на нещата по този начин. В края на краищата дългът на немските домакинства и компании като дял от БВП спада вече 15 години, а публичният дълг също се понижава, пише за Project Syndicate Адеър Търнър*.

Същността на кредитната експанзия се крие във взаимосвързаността на глобалната икономика, която в продължение на десетилетия зависеше от неустойчивия кредитен ръст, а и сега е изправена пред тежко дългово бреме. Преди да настъпи финансовата криза от 2008 г. съотношението на частния кредит към БВП нарасна бързо в много от развитите икономики, включително САЩ, Великобритания и Испания. Тези страни също така имаха дефицити по текущите си сметки, осигурявайки търсенето, което позволи на Китай и Германия да се радват на експортно ориентирана експанзия.

Кредитно базираният растеж даде възможност на някои държави да намалят публичния си дълг като процент от БВП, като при Испания и Ирландия понижението бе значително. Цялостното съотношение на публичния и частния дълг към БВП в развитите страни обаче се е повишило от 208% през 2001 г. до 236% през 2008 г., а общият глобален дълг се е покачил от 162% до 175% от световния БВП.

Ръстът на кредитирането доведе до нарастване на цените на активите и по-нататъшно увеличение на кредитите в самоподдържащ се цикъл, който продължи, докато балонът се спука и доверието рухна. Изправени пред спадащи цени на активите, домакинствата и фирмите опитаха да намалят задлъжнялостта си. Съотношението между дълга на домакинствата спрямо БВП в САЩ наистина спадна - с 15% от 2009 г. насам, но дългът не изчезна, а просто се премести от частния към публичния сектор.

Намаляването на задлъжнялостта в частния сектор потисна икономиката, след като домакинствата свиха потреблението, а бизнесът намали инвестициите. Данъчните приходи спаднаха, а социалните разходи се увеличиха. Така фискалните дефицити скочиха. В резултат на това за всеки процентен пункт намаление на частния дълг, съотношението на държавния дълг към БВП нарасна с повече.

Това бе повторение на опита на Япония през последните 25 години. След като кредитният балон в страната се спука през 1980 г., големите фискални дефицити бяха от съществено значение, за да се предотврати тежка депресия, но неизбежната последица бе, че докато японските компании бавно намаляваха задлъжнялостта си, държавният дълг нарасна до 245% от БВП.

Освен че задлъжнялостта се измести от частния към публичния сектор, тя се преразпредели и между страните. От 2002 г. до 2008 г., съотношението общ дълг / БВП на Китай бе сравнително стабилно под 150%, а сега е около 250%. Това беше съзнателно избраният политически отговор на намаляването на задлъжнялостта в развитите икономики.

Опасявайки се, че рецесията след кризата в развитите икономики ще предизвика социално опасен спад на китайската заетост, правителството в Пекин нареди на своите банки да отприщят кредитирането, което доведе до бум в изграждането на инфраструктура и в жилищното строителство. Производителите на суровини и капиталови стоки - като Германия – се възползваха от кредитно базираното търсене.

Дълговете на домакинствата и фирмите нараснаха бързо и в много други развиващи се икономики. Като цяло дългът в нововъзникващите пазари се увеличи от 114% до 151% спрямо БВП, а общият глобален ливъридж нарасна с 37% от 2008 г. Последният Женевски  доклад за глобалната икономика констатира с възклицание: Намаляване на задлъжнялостта? Какво намаляване на задлъжнялостта!

Днес общото равнище на дълга изглежда както неустойчиво, така и невъзможно за намаляване без да се потисне икономиката. Правилата на еврозоната изискват фискална консолидация, но резултатът е бавен растеж, което прави намаляването на задлжнялостта още по-трудно. По същия начин Япония повиши данъка върху потреблението през април, за да намали бюджетния дефицит, но това тласна икономиката в рецесия.

В момента Китай е изправен пред дилемата, която възниква в късния етап на всеки кредитен бум. Сблъсквайки се със спадащи цени на имотите и кредитен растеж, трябва ли страната да приеме твърдото приземяване като неизбежно или да поддържа експанзията, което несъмнено ще доведе до по-големи проблеми по-късно? Какъвто и да е изборът растежът ще се забави значително, а инфлацията вече е доста под целта от 4% на централната банка.

По-бавният растеж на по-големите пазари на свой ред потиска икономиката на Германия, доскоро единственият силен двигател на еврозоната. Забавянето още в Япония, Китай и еврозоната заплашва да осуети възстановяването в САЩ и Великобритания. При анемичния глобален растеж и спадащи инфлационни очаквания увеличаването на дълговото бреме изглежда неустойчиво. Въпреки това общото глобално задлъжнялост продължава да расте.

Това поставя два въпроса, на които ортодоксалната икономика и конвенционалната политика не дадоха адекватен отговор. Първо, как можем да накараме икономиките да растат без бърз ръст на частния кредит, което води до криза и прекомерно дългово бреме? Второ, и решаващо днес, как можем да избегнем капана на дълга, в който попаднахме заради кредитния растеж в миналото?

Както предупреждава Международният валутен фонд в последния си Доклад за глобалната финансова стабилност, да се разчита единствено на ултра експанзионистичната парична политика е опасно. Тя насърчава прекомерното поемане на финансов риск, увеличава неравенството и може да сработи само чрез бърз растеж на частния кредит, който всъщност ни вкара в тази каша.

Междувременно, да се разчита на конкурентни обменни курсове е колективно невъзможно. Централната банка на Япония смята слабата йена за решаваща за стратегията й за количествени улеснения. Европейската централна банка се надява, че отрицателните лихви ще помогнат на еврото да поевтинее. В Китай също икономистите обсъждат достойнствата на по-евтиния юан, който да компенсира въздействието на охлаждащия се пазар на имоти.

Светът обаче не може да девалвира валутите си спрямо тези на други планети. Ако всички валути с изключение на долара девалвират, то САЩ ще се изправят пред дефлационен натиск заради опитите на другите страни да намалят задлъжнялостта си.

Трябва да се стимулира растежът и да се повиши инфлацията, но без да се генерират по-висока частна или публична задлъжнялост. Единственият начин да се направи това е да се поддържат увеличени бюджетни дефицити, постоянно финансирани от централната банка. В противен случай светът или ще затъне в дефлация и бавен растеж, или ще трябва да приеме по-нататъшно увеличение на задлъжнялостта, просто отлагайки проблема, което ще го направи още по-трудно разрешим. Краят на германската кредитно базирана експанзия сега прави този избор очевиден.

* Търнър е бивш председател на британската служба за финансови услуги и бивш член на британската комисия за финансова политика. Той е старши сътрудник в Центъра за финансови изследвания във Франкфурт.