Проблемът със задлъжнялостта - къде се крият възможностите?

Какво се случи със задлъжнялостта? В годините на кризата след 2008 г. икономиите и прочистването на балансите бяха ключови за състоянието на световната икономика. Днес обаче повече от всякога дълговете подхранват загрижеността за перспективите пред икономическия растеж в световен мащаб, пише за онлайн изданието project-syndicate.org Майкъл Спенс, Нобелов лауреат по икономика и преподавател в Stern School of Business в Ню Йорк.

В проучване за посткризисните тенденции глобалният институт McKinsey отбелязва, че размерът на брутния дълг се е увеличил до около 60 трлн. долара, или 75% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), от 2008 г.

Дългът на Китай, например, се е увеличил четирикратно от 2007 г. насам и съотношението му към БВП достига 282% - повече от много други икономики, включително и САЩ.

Глобална икономика, която задлъжнява, но не генерира достатъчно съвкупното търсене, за да постигне потенциал за растеж, е поела по рискован път, пише Спенс. За да се преценят рисковете обаче, трябва да се разгледат няколко фактора.

Първо, трябва да се помисли за състава на дълг в отделните сектори – домакинства, правителства, неправителствен сектор и финансов сектор. В края на краищата проблемите във всеки от тези сектори има много различни ефекти върху по-широката икономика.

Както се оказва, икономики с подобни и сравнително високи нива на брутния държавен дълг спрямо БВП показват остри различия, когато става въпрос за състава на дълга. Прекомерната задлъжнялост на домакинствата е особено рискована, защото евентуален шок при цените на активите (особено имотите) се трансформира бързо в свиване на разходите, а това води още по-бързо до отслабване на растежа, заетостта и инвестициите. Възстановяването от такъв шок е дълъг процес, посочва Майкъл Спенс.

Вторият фактор е да се помисли за номиналния растеж – т.е. реалния растеж плюс инфлацията. Днес реалният растеж е слаб и дори може да се забави. Същевременно инфлацията е под целите на централните банки в повечето страни, а някои икономики се изправят пред реален риск от дефлация.

Тъй като дългът е отговорност на кредитополучателите и актив за кредиторите, тези тенденции имат различни ефекти. За притежателя на активите тяхната стойност нараства, но същевременно се увеличава отговорността на длъжника. Проблемът е, че в среда с нисък растеж вероятността от някаква форма на неизпълнение на дълговете се покачва значително. В този случай никой не печели, заключава икономистът.

Третият ключов фактор за оценка на риска от нарастващия дълг е паричната политика и лихвените нива. Въпреки, че никой не знае точно как трябва да изглежда “нормалната” среда за изплащане на лихви след кризата, логично е да се предположи, че тя няма да изглежда като днес.

Държавите с нарастващ дълг в момента може и да са устойчиви предвид агресивната гъвкава парична политика. Тази ситуация обаче няма да е вечна и днешните условия се разглеждат като полупостоянни. Те създават илюзия за стабилност, която намалява стимула за предприемането на трудни реформи, които да насърчат бъдещия растеж, посочва Майкъл Спенс.

Последният и може би най-важен фактор е свързан с инвестициите. Увеличаването на дълга, за да се поддържа текущото потребление, независимо дали става въпрос за задлъжняване на домакинствата, или на правителството, с право се разглежда като неустойчив елемент на модел на растеж. Точно тук случаят на Китай е поучителен. В известен смисъл рефренът, че дългът на Китай е неустойчив, е верен. Той обаче пропуска най-важното.

Много правителства в днешно време се трупат дългове, за да насърчат публичното и частно потребление. Ако това се използва обаче като преходна мярка, за да подпомогне бърза промяна в една икономика или да осигури буфер за негативни шокове, тези усилия могат да бъдат и полезни, смята икономистът.

Освен това в икономиките с относително висок растеж уж високите нива на дълг не е задължително да са проблем, стига този дълг да се използва за финансиране на инвестиции, които или да носят висока възвръщаемост, или да създават активи с по-висока от дълга стойност.

Добрата новина за Китай е, че голяма част от дълга се използва за финансиране на инвестиции и за създаване на активи, които ще допринасят за растежа в бъдеще. Остава да се види дали ще има резултат от неотдавнашното решение на правителството да увеличи бюджетния дефицит, за да се стимулира икономиката.

Лошата новина е, че директното кредитиране и разхлабването на кредитните стандарти в Китай, особено след кризата, доведоха до инвестиции в недвижими имоти и тежката промишленост, чиято стойност е доста под цената на създаването им. Възвръщаемостта на тях е отрицателна. Т.е. проблемът с дълга на Китай не е точно проблем с дълга, а с инвестициите, смята Спенс.

За да се справят с това, Пекин трябва да реформира своите инвестиционни и финансови системи, смята икономистът.

Много развити страни също не са в състояние да инвестират в активи с висока възвръщаемост, но по друга причина. Техните ограничени бюджети и растящите дългове не им позволяват големи вложения. Тъй като това води до отслабване на растежа и намалява инфлацията, скоростта, с която техните суверенни дългови съотношения може да се намали, спада значително.

С цел да се стимулира растежа и заетостта тези икономики трябва да започнат да отделят по-голямо внимание на дълга. Връщането към публичните инвестиции обаче се влияе от наличието или отсъствието на допълнителни реформи, които се различават за всяка отделна държава.

И все пак в среда на ниски дългосрочни лихвени проценти и дефицит в краткосрочен план е грешка да не се отпуснат фискалните ограничения за инвестиции. Повече публични инвестиции биха стимулирали и частните и дебатът трябва да се насочи към идентифицирането на точно такива инвестиции, заключава Майкъл Спенс.