Повечето от роднините на Тиен Шуан пасат кози по хълмовете в една от най-бедните провинции в Западен Китай. През миналата година Тиен обаче получава работно място в едно от малките градчета наблизо благодарение на правителствена програма за борба с бедността. Той отглежда гъби и декоративни растения в разсадник срещу годишен доход от 20 хил. юана (2 900 долара), пише The Economist.
Мието на Тиен присъства не само на табелата на оранжерията. То е и във всички възможни списъци в местното кметство, заедно с имената на още стотици други хора, които без правителствената помощ биха живели с доходи под линията на бедността от 3 200 юана годишно – около 40% от минималните доходи, но напълно недостатъчно за консумация на месо повече от веднъж седмично или пък за нови дрехи за семейството, отбелязва изданието.
Местната администрация е класифицирала и бедните според причините за бедността им - здравословни проблеми, живот в изолирани и обезлюдени населени места, физически увреждания и т.н. Описва се и помощта от правителството, която се осигурява за всеки човек, било то работа, генератор за ток или пък крава.
Схемата за облекчаване на бедността е създадена от Си Дзинпин, сегашният президент на Китай, по времето, когато е губернатор на Фуджиан, една от богатите провинции в южната част на страната. Така постепенно схемата се разпространява из цялата страна. Фокусът е върху нуждите на конкретния човек, а не просто да се помага на по-бедните населени места да се развиват с надеждата, че богатството ще стигне и до най-бедните.
Китай е един от героите в света в усилията за намаляване на бедността, посочва изданието. Пекин е успял да намали броя на селските жители под прага на официалната бедност от 775 млн. души през 1980 г. до 43 млн. души през 2016 г.
Новата цел на властите е да няма нито един китаец под линията на бедността към 2020 г. Преди две години Си определи това като една от основните задачи на президентството му.
От политическа гледна точка намаляването на бедността има значение, защото, както казва един член на Комунистическата партия, освен ако Китай не реши проблема с неравенството в доходите, легитимността на партията ще бъде под въпрос. Партията дължи властта си точно на бунта на бедните маси в провинцията и не иска да бъде обвинявана, че не е успяла да изпълни мандата си, за да реши проблема с бедността.
Последният етап от тази задача обаче е най-труден. Успехът на Китай досега се основава главно на икономическия растеж, който създава работни места. Последният етап ще бъде скъп и сложен, тъй като много от останалите бедни са хора, които поради физически или психически увреждания не могат да се задържат на работните места.
Програма, насочена към отделни хора, би помогнала. До 2014 г. правителството състави регистър на бедните домакинства, в който фигурират всички лица, живеещи под прага на бедността. Оттогава се подготвят и индивидуалните програми за тези лица. Филипините и Мексико имат такива регистри - те могат да помогнат за наблюдение на състоянието на бедните, за идентифициране на техните нужди и (на теория) за предотвратяване образуването на прекомерни отпадъци и корупция.
Има знаци и че Китай подобрява програмата си, известна като „гаранция за издръжка“, която поне досега беше доста неефективна. Доста домакинства изобщо не получават плащанията, които им се полагат, заради корупция и бюрократични недостатъци. Според проучване на Световната банка в периода 2007-2009 г. само 10% от тези, които са получили подобна помощ, са имали доходи на домакинство под линията на бедността. Т.е. 90% от получателите на средствата изобщо не са отговаряли на изискванията заради корумпираната система. През 2015 г. например беше установено, че държавен служител е присвоил 500 хил. юана от такива социални плащания.
Освен това всяка местна администрация може да си определи свои прагове по тази програма, която се администрира на местно ниво. Някои от тези прагове са доста под националните, а плащанията изобщо не са достатъчни, за да могат да преживяват хората.
Това обаче се променя, тъй като бедните хора вече масово получават обучение, за да си осигурят и работа. Целта на тази промяна е борба с корупцията.
Пекин твърди, че в градовете вече няма хора, които да живеят под националния праг на бедността. Този минимум обаче е твърде малък за градовете, където разходите за живот са по-високи. С по-реалистични прагове бедността в градовете в някои случаи се оказва, че е по-голяма и от тази в селските райони. Затова и правителството в Китай, колкото и усилия да полага, едва ли ще изкорени напълно бедността, особено до 2020 г.


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Вносът на петрол в Китай се възстановява в ново трупане на запаси
Спор за изкопаемите горива на практика спря преговорите за климата COP31
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай