Обратната страна на евтиния петрол

Русия също страда. Ако цената на петрола се понижи само с един долар за барел, руската държава ще загуби 2 млрд. долара приходи. През последните две години по-ниските цени на петрола доведоха до бюджетен дефицит от повече от 3% от брутния вътрешен продукт. Тази година перспективите са по-добри, но все пак правителството все още очаква дефицит от около 2%. През същия период по-силен спад отчитат и самите заплати.

Обещанието за колективен просперитет, така или иначе силно възпрепятствано от възрастовата структура на населението на Русия, остава неизпълнено.  Редица руски политици подготвят сънародниците си за тежки времена.

„Ние вече не трябва да очакваме стандарта на живот, на който бяхме свикнали, когато цената на петрола бе все още много висока" предупреди заместник-министърът на финансите Алексей Мойсеев в разгара на кризата с цените на петрола в края на 2015 г.

Доста специалисти имат опасения, че ниската цена на петрола може да дестабилизира руския режим - за сметка на глобалната сигурност. Известният експерт по сигурността на САЩ Джордж Фридман пише в края на 2016 г., че „ниски цени на петрола ще направят Русия по-агресивна през следващата година".

Изводът от всичко това – колкото по-слаба става страната в икономически и вътрешнополитически план, толкова по-силен е натискът това да се компенсира с външна политическа сила. Например, чрез още по-силна военна намеса във войната в Сирия.

Експертът по Източна Европа Клуге смята, че в краткосрочен план ситуацията в Русия ще остане стабилна. „В дългосрочен план може да има проблеми, ако очакванията на населението за прогрес не бъдат изпълнени“. В този случай режимът ще се сблъска с проблем с легитимността - с неясни последици за вътрешната и външната политика.

Проблемни ситуации може да възникнат и в Близкия Изток. В продължение на  много десетилетия петролът играе централна роля в региона. През 1990 г. лидерът на Ирак Саддам Хюсеин завладява емирството Кувейт. Една от основните причини: диктаторът обвини съседната държава, че от няколко години надхвърля многократно размера на договорения добив в рамките на ОПЕК - за сметка на по-ниските цени на петрола, които се отразяват тежко на тогава затъналия в дългове иракски държавен бюджет. Последиците от втората война в Персийския залив дестабилизират региона дори и днес.

И Саудитска Арабия, благодарение на изобилието от ресурси на една от най-богатите страни в света, усеща болезнено ниската цена на петрола. През миналата година заради това възникна дупка от близо 100 млрд. долара в държавния бюджет, който все още не е проблем поради огромните финансови резерви.

Независимо от това правителството спря много строителни проекти, понижи заплатите на министрите си и въведе данъци. Нещо, което саудитците не помнят от 50 години насам.

Едно нещо е ясно – във вътрешнополитчески план Саудитска Арабия ще попадне под силен натиск, ако цената на петрола предизвика нови дупки в бюджета. Във външната политика натискът вероятно ще расте, особено от страна на съседните страни, които са членове на ОПЕК и виждат в Саудитска Арабия движещата сила зад сегашните ниски цени на петрола.

Критиците обвиняват правителството на сунитите в Рияд, че в продължение на години води сериозна ценова война срещу доминирания от шиити враждебен Иран. Дали Саудитска Арабия не злоупотребява с цената на петрола, за да предизвика политическото напрежение в региона?

В действителност падането на цените на петрола до това ниво преди близо три години и последващата стагнация е свързвана преди всичко с две страни: САЩ и Саудитска Арабия.

През есента на 2014 г. Саудитска Арабия предприе промяна в стратегията си. В продължение на години арабската държава, заедно с тогавашните 13 други членки на ОПЕК, поддържаше цената изкуствено завишена чрез съкращаване на производството, което водеше до повишаване на собствените печалби. Тогава правителството в Рияд реши да не ограничава вече собствената продукция, вследствие на което се стигна до рязък спад.

Сметката зад това: конкурентите с по-високи разходи трябва да бъдат изместени от пазара чрез тази ценова война с цел засилване на бъдещата позиция на Саудитска Арабия.

Но сметката не излезе. Преди всичко петролната шистова индустрия в САЩ, която добива петрол от дълбоките скални пластове, бе в състояние да се приспособи изненадващо бързо към ниските цени на суровините. Вместо краткосрочна борба за изземване на позициите станахме свидетели на сериозна конкуренция, която избута пазарните цени надолу.

В средносрочен план според Буколд цените за барел от суровия петрол ще се установят на ниво от около 50 долара. „Едно по-високо ниво на цените вероятно ще предизвика рязко покачване на инвестициите, особено в шистовата индустрия на САЩ", казва Буколд. „Резултатът ще бъде свръхпредлагане на петрол, което ще понижи отново цените".

С други думи: дори ако ОПЕК успее да се споразумее за по-нисък обем на добива и по-високи цени, положителният ефект бързо ще отшуми. Твърде доходоносен е пазарът за другите играчи. И без това в последно време картелът трудно успява да намери общ език, казва Буколд. 

Как обаче може да се избегне дестабилизацията на цели страни и региони от ниските цени на петрола? Решението е едно – добиващите държави трябва да подсилят други икономически сектори, за да понижат значението на продажбите на петрол, казва Клуге. Дали това ще се случи, предстои да видим...