Какво следва след края на халифата?

Тръмп разкритикува Катар в Twitter, затова пък държавният секретар Рекс Тилърсън нахока бойкотиращите, а военният министър Джеймс Матис подписа договор за продажба на изтребители F-15 на Катар и изпрати два бойни кораба да посетят Доха. При подобна непоследователност една стратегия може да се провали, дори да съществува. Изглежда, че Тръмп има три смътни цели: да унищожи ИДИЛ, да намали засилващата се сила на Иран и да ограничи участието на САЩ в Близкия изток. Те си противоречат, защото стабилна дипломатическа и военна ангажираност ще е необходима както за да предотвратят възкръсването на нова ИДИЛ от пепелта на старата, така и за сдържане на Иран, който използва свои наместници и собствените си сили в региона, за да разшири влиянието си. Да започнем с ИД.

За да укрепи победите си срещу джихадистите, Америка трябва да подкрепя плуралистични и децентрализирани политики (не ги наричайте демокрация), които дават право на глас на различните групи в региона и най-вече на сунитите. В Ирак Америка трябва да призове правителството да ухажва сунитите и да ги включи в управлението на страната. И би трябвало да използва своите ВВС, спецчастите и дипломатите си като противотежест на Иран.

В Сирия ще е още по-трудно. Краят на гражданската война е много далеч. Тилърсън отправи намеци към Русия за сътрудничество, с цел стабилизирането на страната, но не е ясно какво иска. Засега САЩ могат да помогнат на местните си съюзници да продължат настъплението по долината на Ефрат, не само за да разгромят останките от ИДИЛ, но и да гарантират, че граничните пунктове са в приятелски ръце. Това би осигурило и американско участие в бъдещи мирни преговори. Това ще означава да се удвоят усилията за обучение на повече умерени сунити.

Воденият от кюрдите съюз едва ли ще иска да премине отвъд Ракка. Така че приоритетът ще бъде да се създаде южен арабски фланг, който да се бие и да намали подкрепата за ИДИЛ. Неизбежно това ще вкара САЩ в по-нататъшни сблъсъци с Иран. Американските сили и съюзниците им вече се сблъскват със сирийците и други, натискащи на изток, които се опитват да се свържат с подкрепяните от Иран шиитски милиции в Ирак и да създадат сухопътен коридор от Иран до Ливан.

Америка свали сирийски изтребител и бомбардира подкрепяни от Иран бойци, които заплашваха американски и съюзнически сили в Ал Танф, близо до южната граница с Йордания и Ирак. Сякаш това не усложни достатъчно нещата, че Тръмп каза, че Иран е „получил предупреждение“, макар че засега се придържа към сделката на Барак Обама, която замрази ядрената програма на Техеран. С дебатите в администрацията за нова политика към Иран много се говори за нови санкции, като някои призовават към „принудителна демократизация“, тоест към свалянето на моллите. Така Америка би могла накрая да влезе във война с Иран поради военен инцидент или тласкана от съюзни- ците си в Залива, или поради новото изпадане в заблуда, че събарянето на врагове е лесно и безболезнено. Един конфликт с Иран няма да свали духовниците, но без съмнение ще разпали нестабилност и шиитски радикализъм.

Иран е твърде голям, за да бъде изключен от делата в региона, но може да бъде обуздан със смесица от натиск и диалог. Затова Америка трябва да работи за прекратяване на спора между съюзниците й в Залива, който е от полза за Иран, както и да действа за край на войната в Йемен, която отваря пространство за „Ал Кайда“.

Каквото и да направи Америка, ще се стигне до каша и целите ѝ трябва да са ограничени. Войните в Афганистан и Ирак след атаките на 11 септември показват, че тя е добра в сразяването на противници, но е зле с изграждането на трайни институции.

Големите планове за възстановяването на страните обикновено са обречени. Само че колапсът на Сирия и възходът на „Ислямска държава“ след 2011 г. показват, че пренебрежението също поражда сериозни опасности. Америка няма друг избор, освен да възпре най-голямата заплаха. Тръмп трябва да наеме добри специалисти и да състави план – и то бързо.