Бизнес уроците от Аполо 11, които не трябва да забравяме

Но системата работеше: „Аполо“ дойде навреме, в рамките на 10-годишния срок на Кенеди, и се вмести в бюджета си - около 20 милиарда долара (по цени от 60-те години).

„Аполо“ бе доказана комбинация от наследство и импровизация. Нийл Армстронг го обобщи съвършено в прочутите си думи на 20 юли 1969 г., когато за пръв път стъпи на Луната: „Това е една малка стъпка за човек, но гигантски скок за човечеството“. Това бяха думи, които бе прочел в професионалните списания за авиация, въздухоплаване и ракети. Той просто правеше лично това, което вече беше професионално.

„Малка стъпка“ беше обичайна метафора за усърдната работа на консервативното инженерство, като адаптирането на ракетните двигатели Сатурн и лунните системи за насочване и управление, както и тестването им при Аполо.

„Гигантският скок“ винаги е означавал да се стигне до нови рекорди за скорост и височина. Бяхме правили това и преди: като Atlas ICBM, която пресичаше континенти, и проекта Меркурий в земната орбита; или тестовият самолет Х-15, най-бързият и най-всоко летящият в историята (Армстронг летя на него). Сега „скокът“ означаваше престояването в лунната орбита, както и иновативния космически кораб „Аполо“.

Кацанията на Луната не са лесни, нито пък устойчиви. Моментът трябва да е точен. Той трябва да срещне желанието с парите, държавата с пазара, крайната точка на проекта с договора. Обществената подкрепа също е от значение. Проучванията на общественото мнение се колебаят под 50% в подкрепата си за кацанията на Луната. САЩ достигна точка на незаинтересованост и изтощение към 1970 г., което се дължеше на отслабване на икономиката и социалните протести у дома, както и на войната във Виетнам. Президентът Ричард Никсън отмени последните няколко мисии на Аполо и плановете за лунна колония, след като НАСА премина към нови договори за космическата совалка.

Подобно на всяко човешко начинание, системата за аерокосмически договори имаше своите корупционни практики, често обобщавани като част от „военно-индустриалния комплекс“, който възнагради връзкарството, надплащанията, лошото управление и конфликтите на интереси. Нито пък политиката винаги бе лицеприятна, изпълнена с партизански спорове.

При всичките си фанфари новите комерсиални космически авантюри като Space X на Илон Мъск следват същия модел на договор между правителството, индустрията и науката, макар и с по-голяма свобода на действие от всякога. Това е моделът, който работеше, с всичките му успехи и неуспехи – стига да си поставяме постижима цел и да създаваме справедлив набор от правителствени договори за най-добрите компании и лаборатории.

Когато се върнем на Луната или се отправим към Марс, то ще бъде благодарение на нашия прагматизъм и бизнес усет - многото малки стъпки на доброто старо американско ноу-хау.