МВФ и СБ трябва да продължат да се адаптират, за да останат живи

Седемдесет и пет години е възраст, в която мнозина поглеждат назад със смесица от удовлетворение и съжаление, и може би се чувстват благодарни, че са все още живи. Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) бяха основани на конференция в Бретън Уудс, Ню Хемпшър, през лятото на 1944 г. Те успяха да намерят нови роли и да запазят своята значимост на фона на изцяло променената световна икономика, пише Financial Times.

Най-новото им предизвикателство обаче може да бъде едно от най-трудните. САЩ, често опора на международното сътрудничесто, предприеха агресивен поход при управлението на Доналд Тръмп. Двете организации, и по-специално Световната банка, трябва да докажат, че са необходими.

МВФ има по-лесната задача. След разпадането на системата на фиксирани валутни курсове, заради чието администриране фондът беше създаден, той в крайна сметка откри нов живот като спасителен кредитор на правителствата във финансови кризи.

Въпреки че фондът беше жестоко критикуван, понякога основателно, за натрапчивите си искания за структурни реформи през 80-те и 90-те години, правителствата все още редовно се обръщат към него за помощ. Постоянно се говори за нов кризисен кредитор, ръководен от развиващите се икономики, като например структура към Новата банка за развитие на BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – бел. прев.) или източноазиатската инициатива Chiang Mai. На практика обаче никоя организация на развиващите се икономики не достигна влиянието или експертния опит на МВФ, нито пък готовността му да бъде политически непопулярен, когато това се налага.

Фондът се заплете по време на кризата в еврозоната, като се оказа второстепенен партньор в спасителната “тройка” (ЕК, ЕЦБ и МВФ – бел. прев.) и често бе въвличан в кредитни програми, с които не беше съгласен. Лидерите от еврозоната ясно заявиха, че не искат МВФ да участва повече в бъдещи спасявания, но фондът все още не е научил полезния урок за поддържането на строг контрол върху всяка програма за кредитиране при кризи, в която участва.

Световната банка е изправена пред много по-трудно предизвикателство, не само заради инстинктивната враждебност на администрацията на Тръмп към международното сътрудничество, но и защото нейната роля до голяма степен е изместена. Комбинацията от частни инвестиции и финансиране от Китай и други банки за развитие заместиха голяма част от кредитирането на СБ по страни, особено за инвестиции.

В интерес на истината, банката се опита да премине към „финансиране на световни обществени блага“, като например управлението на миграцията и борбата с последиците от изменението на климата. Ръководството й при новия президент Дейвид Малпас обаче изглежда иска да съсредоточи институцията отново върху националните програми. Това би било грешка. Може да е неудобно за администрацията на Тръмп да признае, че международните действия по отношение на миграцията и климатичните промени са необходими, но игнорирането на реалността няма да ги накара да изчезнат.

МВФ и Световната банка трябва да продължат да се адаптират, за да останат живи. Такива институции не могат да оцелеят, ако основните им акционери са решени да ги оставят да изчезнат. Но дори и за скептиците по отношение на глобалното управление, ако близнаците от Бретън Уудс изчезнат, липсата на тяхната комбинация от експертиза, доверие и пари скоро ще бъде болезнено очевидна.