Облигациите в еврозоната са уязвими

Август се оказа нищо друго освен лятно затишие за финансовите пазари. Акциите подскачаха нагоре и надолу според последните новини за здравето на световната икономика и, съдейки по коментарите на президента Доналд Тръмп тази седмица, евентуалното примирие в търговската война между САЩ и Китай, пише Лорънс Флетчър за Financial Times.

Междувременно доходността по германските ДЦК и други основни държавни облигации непрестанно се понижава, след като цената им се вдига. Това затвърждава репутацията им на безопасно убежище в несигурни времена, но също и на актив, който е донесъл пари на инвеститорите, които са ги купили и държали.

Разбира се, има основателни причини доходността на германските бундове да бъде толкова ниска, като например недостигът на предлагане от страна, която бързо намалява съотношението на своя дълг към БВП, както и огромните количества облигации, които вече са закупени от Европейската централна банка. Съществува и убеждението, че Европа се насочва към очевидно перманентно състояние на ниски лихви и ниска инфлация, точно като Япония.

Но инвеститорите трябва да бъдат предпазливи заради самата тежест на очакванията за по-нататъшни стимули от централната банка, които вече са калкулирани в цените на бундовете и другите държавни облигации в еврозоната.

Тези надежди едва ли са потискани от самата ЕЦБ. От речта на президента Марио Драги в Португалия през юни до коментарите на члена на управителния съвет Оли Рен този месец, че стимулите може да надхвърлят очакванията на инвеститорите, е трудно да се повярва, че огромен пакет от стимули вече не е калкулиран в цената на облигациите от еврозоната.

Но това оставя много място за разочарование след заседанието на ЕЦБ през септември.

В крайна сметка регулаторите са наясно с щетите, които такава изравнена крива на доходността нанася на търговските банки, които вземат краткосрочни заеми, а отпускат дългосрочни. Увеличаването на търсенето за държавни облигации с дълги матуритети - които в случая с Германия вече са оскъдни - чрез по-нататъшно количествено облекчаване само ще влоши този проблем.

„Просто не ги виждам [ЕЦБ] да правят количествено облекчаване чрез държавни облигации“, коментира Анна Райчева, основател и главен инвестиционен директор на хедж фонда Sonya Capital Management в Ню Йорк, позовавайки се на липсата на възвръщаемост за инвеститорите от по-дългосрочните облигации. Формата на кривата на доходността „нарушава способността на банките да дават заеми и да печелят пари, и поставя капак върху растежа“, посочва тя.

Свръх нискката доходност по германските бундове също така изглежда оправдана на фона на други ДЦК. Когато, например, италианските 10-годиши книжа носят 1,3% - при цялата политическа неразбория в Рим - германските облигации с доходност от -0,7% не изглеждат толкова скъпи.

Но това може да се промени. "Цената на германските облигации е погрешна", изтъква Кристофър Меън, директор за алокацията на активи в Barings. Той очаква доходността по германските книжа да се покачи и разликата с италианските да се затвори.

Късата продажба на бундове от години е трудна стратегия и остава рискована. Колкото и да поскъпват, обикновено винаги има някой готов да ги купи на по-висока цена. Но всъщност притежаването им изглежда все по-непривлекателно.