Brexit дестабилизира френско-германската двойка

В миналото на Обединеното кралство можеше да се разчита, за да се устои на разширяването на бюджета на ЕС. Едно от официалните лица казва, че британците са играли важна роля в това, което той нарича „контрол над простотиите“. Ако някой (френският президент, например) предложеше щура идея, на британците би могло да се разчита да излязат с основателни съображения - цена, законност, практичност.

„Нямаше да се налага да казваме нищо - британците щяха да го направят вместо нас“, отбелязва тъжно един дипломат.

Наскоро Макрон направи някои коментари относно НАТО – твърдейки, че алиансът е в „мозъчна смърт“ - които предизвикаха смут в Берлин. Колкото и да е странно, германците всъщност не се противопоставят на някои от аргументите, които Макрон изказа за НАТО - по-специално трудностите, породени от нахлуването на Турция в Сирия и от разколебания ангажимент на Америка. Те просто смятат, че е било дълбоко неразумно от страна на френския президент да критикува публично западния съюз.

Това, комбинирано с френските аванси към Русия, обезпокои Полша и други страни членки на ЕС от Централна Европа. Един германски представител отбелязва, че за Франция притесненията на Полша изглеждат много далечни, но „ние в Берлин се намираме на 80 км от полската граница.“

Все по-откровените коментари на Макрон отразяват френската неудовлетвореност, че правителството на Меркел реагира толкова предпазливо на неговите амбициозни планове за реформа на ЕС – от отбраната до еврозоната. Французите смятат, че прекалено предпазливото германско правителство не успява да осъзнае тежестта на международната ситуация.

Те се притесняват също така, че политическите партии в Германия са все по-загрижени за вътрешните интриги, което прави правителството на Меркел самовглъбено и мудно.

Берлин остава глух за тези оплаквания. Един германски служител дори размишлява, че френският президент се е отдал на „интелектуализиран Тръмпизъм”, характеризиращ се с желание за дестабилизиращи инициативи, които изненадват дори неговите собствени висши служители. Германците казват, че истинският прогрес се постига чрез старателна и детайлна дипломация, а не чрез гръмки изявления пред пресата.

През почти половиния век в ЕС британците често се чувстваха изолирани от интимните отношения между „френско-германската двойка“. Но фактът, че британците сега напускат ЕС, изглежда е оказал странно дестабилизиращ ефект върху динамиката на отношенията между Франция и Германия. Това, което не се е променило, е че двете страни остават дълбоко ангажирани една с друга. Както въздъхва един представител на Берлин: „Ние сме обречени да накараме това да заработи.“