Кристалина Георгиева: Преосмисляме съвета си към развиващите се икономики

Как можем да направим капиталовите потоци по-сигурни за развиващите се пазарни икономики? Намирането на правилния отговор на този въпрос е от решаващо значение за финансовата стабилност, растежа и заетостта. Добрата новина е, че страните се възползват от изобилието на чуждестранен капитал, който може да се използва за финансиране на свежи идеи и жизненоважна инфраструктура. Но те също така изпитват изблици на висока волатилност на капиталовите потоци, което може да навреди на финансовата стабилност и перспективите на бизнеса и домакинствата, пише за Financial Times Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ.

Справянето с волатилните капиталови потоци може да бъде плашеща задача, тъй като няма голям консенсус относно правилната комбинация и тайминга на мерките. Помислете за епизода с изтичане на капитали от развиващите се пазари през 2018 г.: Бразилия и Малайзия се намесиха на валутните пазари, за да подкрепят валутите си. Колумбия и Южна Африка почти не интервенираха. Някои централни банки повишиха лихвите, докато други - не. Солидната интервенция често смекчава валутната обезценка, но не винаги.

Всичко това поражда въпроси, включително за МВФ. Следователно ние преосмисляме и актуализираме нашите съвети към страните членки. Нашата цел е да предоставим специфични за всяка държава съвети относно подходящия микс от политики, необходими за запазване на растежа и финансовата стабилност.

Нашата нова „интегрирана регулаторна рамка“ ще преоценява разходите и ползите от четири инструмента - парична политика, макропруденциална политика, валутни интервенции и мерки за приток на капитали - с цел подпомагане стабилизирането на икономиките, изложени на вътрешни и външни шокове. Важно е, че „интегрираният“ аспект на новата рамка ще отчита как тези инструменти си взаимодействат помежду си и с обстоятелствата в страните.

Настоящата рамка на МВФ, основана на по-конвенционалното икономическо мислене, като цяло насочва членовете към използване на обменния курс като абсорбатор на шокове. Този подход осигурява добро приближение на начина, по който напредналите икономики се приспособяват към външните шокове и движенията на валутния курс. Но той може да пропусне важни характеристики на развиващите се пазари, които променят реакцията на техните икономики на външни шокове и може да изискват различни регулаторни предписания.

Нови изследвания показват, че макар развиващите се пазари да са дълбоко интегрирани в глобалната търговия, техните търговски сделки са фактурирани предимно в долари и следователно гъвкавите валутни курсове осигуряват ограничена защита. По същия начин, макар развиващите се пазари да са съществено интегрирани в глобалните капиталови пазари, техният външен дълг е деноминиран основно в долари. Това може да превърне обменните курсове в усилватели на шоковете, тъй като те могат внезапно да увеличат задълженията и разходите за обслужване на дълга.