Демокрациите с колективистични черти се справиха най-добре с коронавируса

През вековете конкурентите на преобладаващата система са знаели, че бедствието им предоставя възможност. Пишейки за Черната смърт, която изтребва над 40 на сто от населението на Европа, историкът Дейвид Хърлихи отбелязва, че чумата „е дискредитирала лидерите на обществото, неговите управници, свещеници и интелектуалци, както и законите и теориите, подкрепяни от тях“.

Настоящата пандемия е не просто предизвикателство за отделните лидери, но и за самата демокрация - или така се смята. Това, което със сигурност е вярно, е, че демокрацията вече е в упадък: с всяка година от последното десетилетие повече държави губят, отколкото придобиват граждански и политически права, пише за Financial Times Карл Бенедикт Фрей от Оксфордския университет, автор на „Технологичният капан”.

Може би още по-притеснително е, че Китай и някои от неговите съюзници сочат успеха на Пекин в ограничаването на пандемията като силен аргумент в полза на авторитаризма. Дори Световната здравна организация нарече карантината в Китай „може би най-амбициозното, умело и агресивно овладяване на болест в историята“. Междувременно Америка, лидер на свободния свят, се бори да се справи с пандемията след години на поляризация и безизходица.

Ако обаче политическите режими се оценят по начина, по който реагираха на пандемията, демократичната депресия изглежда малко вероятна: Covid-19 разкри недостатъците на авторитаризма, същевременно показвайки силните страни на демокрацията.

Първо, липсата на прозрачност в авторитарните режими е безспорна и последиците от нея за борбата с пандемията са катастрофални. В Туркменистан на лекарите е забранено да поставят диагноза Covid-19 и хората нямат право да обсъждат публично епидемията. И макар Китай да осъществи силна национална реакция, когато президентът Си Дзинпин най-накрая предприе действия, местните власти в Ухан първо се опитаха да потулят работата. Това забави решителните мерки за ограничаване на вируса преди неговото глобално разпространение.

Второ, демокрациите реагираха по-ефективно, за да ограничат заразата. Моите изследвания, заедно с Чинчих Чен и Джорджо Президенте, показват, че авторитарните режими въведоха по-строга карантина и разчитат повече на вмешателско проследяване на контактите на заразените. Но сред 111 държави открихме, че мерките за блокиране при демокрациите са по-ефективни за намаляване движението и пътуванията.