Трите принципа на политиката на ЕС към Китай

Континентална Европа се движи в тази посока от известно време. Германия наложи ограничения върху хищническите китайски инвестиции във високотехнологични индустрии. Франция каза, че ще направи същото. Настойчивата позиция на Си в Южнокитайско море и дипломацията от позиция на силата на Пекин другаде накараха ЕС да определи Китай като „системен съперник“. В последно време промяната на отношението към Китай изкристализира заради потулването на коронавируса от Пекин, неговите агресивни кампании за дезинформация и строгия контрол върху Хонконг.

Липсващата съставка обаче е стратегическа рамка в ЕС, чрез която правителствата да могат рутинно да претеглят политическите интереси и тези в областта на сигурността с икономическите отношения. Това би осуетило опитите на Пекин да разделя и владее чрез посочване на „недружелюбни“ държави. Съвкупността от ясни принципи също ще насочва отговора на исканията на Вашингтон, своенравни или не, за по-строги санкции срещу китайския режим.

Първият принцип е признаването, че ценностите и интересите на Европа са неделими. ЕС е нищо без своя ангажимент към човешкото достойнство, демокрацията и върховенството на закона. Ако той не е гласовит и непримирим в защита на тези ценности, означава да отстъпи пред Пекин.

Вторият принцип трябва да бъде изграден около идеята за реципрочност. Да прощава Тръмп, но глобализацията е добро нещо. И Европа, и Китай са печеливши от свободната търговия, но запазването на отворените пазари изисква правилата да се прилагат справедливо. Държавите от ЕС трябва да приветстват китайския бизнес и инвестиции, доколкото Пекин спазва правилата и предлага реципрочен достъп на западния бизнес. Си не може да се оплаче от дискриминация срещу Huawei, докато на чуждите субекти се отказва достъп до всеки сектор, който дори бегло касае националната сигурност на Китай.

Според третия принцип ЕС и Китай трябва да търсят всяка възможност да работят заедно за подкрепа на глобалните обществени блага - независимо дали става въпрос за справяне с пандемиите или за мащабната програма за декарбонизация, необходима за забавяне на глобалното затопляне. Поканата към Пекин да стане отговорен участник в международната система трябва да остане на масата. Конкуренцията и сътрудничеството не трябва да се изключват взаимно.

Не трябва обаче да сме наивни. Китай на Си Дзинпин се показа безмилостен в преследването на своя статут на велика сила и, чрез санкциите, които сега се налага на Австралия, че не се колебае да използва икономическата си сила за геополитически интереси. Европа не трябва да очаква лесни отношения с Пекин, нито пък винаги да се съгласява с Вашингтон. Тя може, ако желае, да направи свой собствен избор.