Универсалната стратегия срещу COVID е безполезна

Как да гледаме на плюсовете и минусите на контрола над коронавируса чрез ограничения в ежедневния ни живот? Единственият логичен отговор на такъв въпрос е „сложно е“.

Тези ограничения имаха огромна икономическа цена, но също имаше и безконтролно разпространение на вируса. Плюсове пък има както от свободата, така и от отърваването от болестта. Но при липсата на високоефективна ваксина или естествен стаден имунитет не можем да се отървем от ограниченията и в същото време да държим вируса под контрол, пише за Financial Times Крис Джайлс.

Още по-лошо е това, че данните, на които разчитаме, са погрешно изчислени, остарели или и двете. Така че макар мнозина политици да казват на хората, че ще въведат правилните мерки в правилното време, то за всички трябва да е ясно, че това са празни приказки. Но в този сложен свят аналитичните данни не са съвсем кухи. Има някои правила, които могат да помогнат на политиците, за да решат до каква степен да се опитват да потиснат вируса.

Преди всичко са изчисленията за разпространението на Covid-19. Колкото по-малко е то, толкова по-голяма е възможността за прилагане на ефективни механизми за тестове, проследяване и изолиране на случаи. Но с увеличаването на броя на заразените – и при положение, че изследване за Великобритания показа, че две трети от положителните проби за коронавирус са асимптоматични, то ограниченията на движението се превръщат в единствена възможност за намаляване на икономическите щети. При експоненциално разпространение на заразата няма смисъл от чакане, тъй като после ограниченията ще трябва да бъдат налагани за по-дълго време и по-строго, което само ще увеличи икономическите разходи.

Условие за ефективни ограничения е адекватният фискален капацитет. Развитите икономики имат привилегията засега да заемат при рекордно ниски разходи. Премията, изплащана за заеми от Бразилия или Турция, обаче прави блокадите много по-скъпи.

Не всичко обаче е лошо за развиващите се икономики. Те имат преимуществото на по-младото население, където много по-малко хора са в рисковите групи на Covid-19, така че и плюсовете от ограниченията са по-малко. Географията също е от значение. Затварянето на граници може да е приемлива цена за ограничаване на вируса в отдалечени страни като Нова Зеландия, но едва ли ще има същия успех в Люксембург, например.

Когато правителствата мислят за въвеждането на строги блокади, трябва да помислят преди това какво ще дойде след Covid-19. Възможността за създаване на ефективна ваксина намалява цената за блокадите, тъй като тя означава, че те ще бъдат само временни. Но колкото по-близо една страна се намира до това да изгради ефективен стаден имунитет, толкова по-висока ще е цената на евентуалните блокади, тъй като вирусът е по-вероятно да отслабне от само себе си.

Най-лошият вариант би бил този, в който здравната система на дадена държава бъде оставена да прегрее до ниво, при което общественото доверие в нея вече е разрушено. Провалените държави имат и слаби икономики. Също толкова лошо е и това да се водят културни войни заради малки неудобства като носенето на маска или оправдаването на изключения от правилата за силните на дена. И двете подкопават готовността на обществото да се придържа към правилата.

При толкова сложно изглеждаща картина на плюсовете и минусите можем да кажем, че няма универсален оптимален набор от политики за борба с коронавиуса. Засега в голяма част от развиващите се страни, където броят на заразените е висок, но фискалният капацитет е ограничен, а населението предимно младо, затягането на ограниченията изглежда няма да си струва икономическата вреда. В голяма част от Азия и региона на Австралазия слабото разпространяване, както и ефективното тестване и проследяване на случаите, показва, че най-добрият залог е да се продължи със стратегията за потушаване на заразата, която да държи вируса на достатъчно ниски нива, за да могат икономиките да функционират (почти) нормално.

В Европа и САЩ обаче увеличаването на броя заразени, както и надеждите за ваксина в комбинация с достатъчния фискален капацитет предполагат, че вече би трябвало да бъдат наложени по-строги ограничения. Цената на нови блокади ще е по-малка, отколкото през март.

В същото време гъвкавите икономики се адаптират, като някои сектори така и не можаха да се възстановят от първата вълна на ограничения. Стратегията за деликатно настройване на рестрикциите спрямо броя заразени не проработи през пролетта, което увеличи цената за икономиката. Малко вероятно е да проработи и този път.