Законът за намаляващата специализация е все по-валиден

Започна ли икономическият часовник да върви назад? Определящият факт за икономическата история е, че с течение на времето хората са били в състояние да произвеждат много повече от каквито и да било стоки и услуги, които ценят. В „Богатството на народите“ Адам Смит няма съмнение, че в основата на този шеметен икономически растеж е специализацията - разделението на труда, пише Тим Харфърд за Financial Times.

Въпреки това много от съвременната квалифицирана работа изобщо не е специализирана. Може ли това да обясни защо изглежда, че всички работим толкова усилено, но се терзаем, че сме свършили толкова малко? Както пише Филип Когън в своята епична история „Още: 10 000-годишният възход на световната икономика“, книгата на Смит от 1776 г. не е първата, която отбелязва нарастването на производителността в резултат на специализацията. Ксенофонт (древногръцки пълководец, политикик, писател и историк – бел. прев.) прави подобни наблюдения през 370 г. преди Христа.

Но защо разделението на труда подобрява производителността? Смит посочва три предимства: работниците усъвършенстват специфични умения; избягват забавянето и разсейването при преминаването от една задача към друга; и те биха използвали или дори изобретили специализирано оборудване.

Съвременният квалифициран работник се вписва трудно в тази картина. Повечето от нас не използват специализирано оборудване: ние използваме компютри, способни да правят всичко - от счетоводство и незабавни съобщения до заснемане и редактиране на видео. И докато някои офисни работни места имат ясен производствен поток, много други нямат: при тях се размиват няколко дейности.

За първи път забелязах този обрат преди 20 години. По това време икономистите недоумяваха защо компютрите сякаш не повишават производителността. Междувременно имах офис работа с объркващо разнообразие от отговорности. Понякога правех изследвания и анализи, понякога измислях какъв шрифт да използвам на PowerPoint слайд.

Работата в офиса става все по-общашка. В днешно време всеки пише сам на клавиатурата, проектира собствени презентации и поддържа свои дневници. Всички ние имаме достъп до лесен за употреба софтуер, така че защо не?

През 1992 г. икономистът Питър Сасони публикува изследване на работния процес в големи американски корпоративни офиси. Той откри, че колкото по-старши е даден служител, толкова по-вероятно е да върши по малко от всичко. Административните сътрудници не се занимават с управление, но мениджърите вършат административни дейности. Сасони нарече това „закон за намаляващата специализация“.

Този закон днес със сигурност е по-валиден. Компютрите улесниха създаването и разпространението на съобщения, резервирането на пътувания, проектирането на уеб страници. Вместо да повишават производителността, тези инструменти изкушават висококвалифицираните, високо платени служители да пробват всичко, правейки лоши слайдове например. Разнообразието е приятно и е много добре да печете с квас или да плетете жилетки като хоби, но високоплатената офисна работа не е място за любителски занимания.