На икономическата професия й липсват смелост и въображение

Икономиката е една от по-добре финансираните и по-научни социални области, но по някои ключови измерители тя не ни върши работа. Основният проблем, който виждам, са стандартите: те са или твърде високи, или твърде ниски. И в двата случая резултатът е по-малко смелост и креативност, пише Тайлър Кауин за Bloomberg.

Помислете за академичните изследвания. През 80-те години се смяташе, че идеалната публикация в научен журнал е 17 страници, може би 30 за топ списание. Резултатът беше много нови идеи, макар и с по-ниско качество на изпълнение. В днешно време публикациите в най-добрите икономически списания са обикновено 90 страници, с приложения, с проверки за устойчивост, множество методи, много съавтори и отговаряне на всяка възможна критика.

Няма съмнение, че настоящият метод дава по-надеждни резултати. Но на каква цена? Икономистите, които са променили света, като Адам Смит, Джон Мейнард Кейнс или Фридрих Хайек, са имали брилянтни идеи с изключително несъвършено изпълнение. Сега е по-трудно този вид оригиналност да придобие инерция. Техниката е от първостепенно значение и трябва да се овладее в ранна възраст, като някои студенти се стремят към „предварителни докторати“, за да влязат в най-доброто училище за магистратура или докторска степен.

В същото време професията преследва своеобразна стратегия. В Twitter (и по-рано в блоговете) бариерите за влизане са много ниски и докторска степен не се изисква. Това може да е нещо добро, но проверките за качество са изключително слаби.

Тук се крие малката тайна, която малцина от колегите ми професори по икономика ще признаят: Тъй като тези „перфектни“ научни трудове стават по-дълги, те също стават по-малко релевантни. По-малко хора - включително в академичните среди - ги четат внимателно или се повлияни от тях, когато става въпрос за политики.

Реалните възгледи за политиката са повече повлияни от дебатите в социалните мрежи, особено по такива горещи теми като минималната заплата или паричната и фискалната политики. Нарастващата роля на Twitter не е непременно лошо нещо. Социалните мрежи са егалитарни, стимулират оживен дебат и позволяват изследователско сътрудничество на големи разстояния.

И все пак по-ранната култура на „дебат чрез книги“ се заменя от нова култура на „дебат чрез туитове“. Това не е задължително напредък.

Нека задълбаем малко в икономическата терминология. Икономистите не са възприели напълно уроците от кривата на Лафер. Изисквайки толкова много взискателност в академичните изследвания, те създадоха среда, в която това, което наблюдават повечето хора всъщност е по-малко строгост.

Има и политически ефект. Twitter е относително лява социална среда и затова посоката на популярния икономически дискурс се измести вляво.

Имам смесени чувства относно еволюцията на идеологията в икономическата професия. В по-ранни времена е имало мисловни школи - кейнсианска, австрийска, институционалистка, чикагска и така нататък - свързани с последователни мирогледи. Това беше ненаучно и доведе до това хората да възприемат както политики, така и емпирични възгледи, които не винаги бяха подкрепени от доказателства.

Оттогава явните школи на мисълта избледняват - но идеологията не. Новата, често неизразена доминираща идеология е комбинация от будна съвест и обосновка на лявоцентристката демократическа технократска политика.

Не съм сигурен, че повечето икономисти, произхождащи от различни нации и култури, подкрепят този подход. Те просто не работят много усилено срещу него и затова той е неизразената норма. Освен това, повече икономически изследвания в наши дни се извършват от големи екипи, а не самостоятелно, така че стимулът е „продължавайте да се разбирате“.

Неотдавна Харви Мансфийлд посочи, че Харвард, където той преподава от почти шест десетилетия, не е наел нито един открито консервативен професор през последните 10 години - в която и да е област, не само в икономиката. Трудно е да се твърди, че политическите пристрастия, така очевидни в Twitter, не заразяват по накакъв начин академичната страна на професията.

С идеологизирането на икономиката тя също така стана по-малко предугаждаща своите идеологии. И това доведе до по-малко интелектуално многообразие и по-малко радикални нови идеи. Това накратко е основният проблем на икономическата професия. Поне нашите изследвания са все по-точни в своите оценки на коефициентите, завършва Кауин.