Оставете ЕС да харчи за жизненоважни инвестиции

Австрийски модел

Има промени, които могат да бъдат осъществени без изменение на законодателството на ЕС или болезнено пренаписване на договорите. За това можем да благодарим на австрийците.

През 90-те години Виена намери начин да заобиколи ограниченията на дълга на ЕС, като създаде държавна компания – ASFINAG. Тя съществува, за да строи и поддържа магистралите в страната – огромен проект, финансиран със заеми, еквивалентни на около 5 процента от БВП. По това време Австрия се бореше да изпълни критериите за присъединяване към еврото, превръщайки всякакъв вид разходи в обект на нервен контрол.

Държавногарантираното заемане на компанията на капиталовите пазари не се счита за публичен дълг, тъй като се обслужва от специални потоци от приходи, от пътни такси и годишна потребителска такса за автомобили. ASFINAG дори изплаща малък годишен излишък на държавата.

Компанията е създадена, за да заобиколи пакта и да позволи инвестиции, коментира Франц Наушниг, икономистът, който е помогнал да се разработи схемата. „Тя се самофинансира и ни даде много модерна магистрална мрежа много по-евтино, отколкото ако го бяхме направили с публично-частни партньорства“, допълва той.

Германската Bundesbank, която се придържа към фискалната справедливост, оспори това средство за задбалансово заемане в Службата за статистика на ЕС. Евростат обаче потвърди освобождаването на австрийския модел от изчислението на държавния дълг. Оттогава Германия прие подобна система за изграждане и поддръжка на магистрали чрез компания, наречена Autobahn GmbH.

Същото може да се приложи за финансиране на публични инвестиции в интелигентни енергийни мрежи, слънчеви паркове, транссредиземноморски електрически кабели или високоскоростен широколентов достъп. Това може да се направи в целия ЕС или чрез създаване на система от национални компании, които да се свържат.

"Зелените", които са заедно с консерваторите в проучванията на общественото мнение, предлагат публичен инвестиционен фонд в размер на 500 млрд. евро за прехода към чиста, възобновяема енергия. Левоцентристките социалдемократи, макар и да се застъпват за ранно връщане към лимитите на дълга, също искат да освободят определени категории инвестиции от изчислението.

Всички тези схеми имат за цел да избегнат повтарянето на грешките в отговора на ЕС на кризата в еврозоната, когато синхронизираните икономии доведоха до колапс на публичните инвестиции, предизвиквайки двойна рецесия, намалявайки потенциала за растеж. Това утежни и недостига на инвестиции от частния сектор.

Промените ще предизвикат борба за това какво представлява добър и лош дълг. Някои държави, като Франция, отдавна се застъпват за изключване на покупките на отбранително оборудване например от изчисляването на дълга. Други твърдят, че разходите за образование са най-стимулиращата растеж инвестиция от всички и не трябва да влизат в изчисленията на дълга.

Финансовите пазари обаче - крайните арбитри на устойчивостта на дълга на дадена държава, няма да оценят много позитивно това творчество в отчетността. Както казва консервативният германски евродепутат Маркус Фербер, „дългът си е дълг“.

„Разбира се, има значение дали ще взема заем, за да платя за хубава почивка, или да си купя кола, с която да пътувам до работа. Не трябва обаче да се започва дебат за добри и лоши дългове. Трябва да разгледаме реалността на устойчивостта на дълга“, посочва той.

Основният проблем, според Фербер, е, че страни като Франция и Италия не са намалили дълга си в добри времена и ще се борят, когато лихвените проценти отново се повишат. Затова Европа ще има нужда от разумни правила за балансиране на текущите разходи с приходите. Това обаче не трябва да пречи на ЕС да заобикаля остарелите тавани на дълга, за да насърчи жизненоважни публични инвестиции.