Пазарите ни плашат повече, отколкото ни вредят

От публичната политика до частното инвестиране, основният въпрос на нашето време e: колко висока цена трябва да платим, за да се предпазим от щети, пише за Financial Times Марк Шпицнагел, основател на Universa Investments.

И това поражда още по-фундаментални въпроси: дали намаляването на риска изобщо ни струва нещо или по-скоро то трябва да дойде с награди? Тоест, не трябва ли намаляването на риска да бъде „ефективно откъм разходи“? И ако не, какво е ползата от него?

Мислете за живота си като за стрелец, който изстрелва една-единствена стрела към целта. Естествено, вие искате да направите единстевния си изстрел в живота добър - да уцелите десетката - и затова минимизирате рисковете си: подобрявате своята стабилност (по-малко отконение между потенциалните стрели), както и вашата точност (по-малко отклонение от десетката). Но често изпускаме от поглед следното: безопасността се възприема като понижаване на волатилността (премахване на лошите потенциални изстрели) за сметка на точността.

Факт е, че елиминирането на риска може да струва изключително скъпо. Като лек, то често е по-лошо от заболяването. И което е още по-лошо, разходите често са скрити; те са грешките при пропускане (страхотните потенциални изстрели), дори и да смекчават грешките при извършване (лошите изстрели). Последните са грешките, които лесно забелязваме; игнорирането на първите за сметка на вторите е скъпа заблуда.

Разбира се, очакваме политиците да реализират тази ирония за намаляване на риска. Живеем в голямата ера на държавната намеса - от корпоративни спасявания до извънредни нива на фискални разходи, финансирани с дълг, и пазарни манипулации на централните банки. Измамното игнориране на грешките от пропускане, за да се избегнат грешките от извършване, по същество е работа на политиката, тъй като всяка правителствена програма включва скрити алтернативни разходи, с победители и губещи от всяка страна.

По-изненадващо е, че дори инвеститорите участват в тази ирония за намаляване на риска. Те се стремят да направят нещо - каквото и да било - за да намалят риска, дори ако това влошава портфолиото им и ги отдалечава от целта. По-голямата част от предполагаемите стратегии за намаляване на риска оставят след себе си грешки от пропускане (т.е. по-лошо представяне), всички в името на избягването на загуби от спадащи пазари.

Догмата на диверсификацията у съвременните финанси се гради около тази идея. Помислете за диверсификация на инвестиции „убежища“ като облигации или, не дай боже, хедж фондове. С течение на времето те налагат нетни разходи за реалната стойност на портфейлите, като намаляват натрупаните темпове на растеж в името на по-ниския риск. По този начин те причиняват повече вреда, отколкото полза.

Проблемът е, че такива сигурни убежища просто не осигуряват особено добра (или изобщо някаква) защита на портфейла, точно когато тя е необходима; следователно единственият начин те да осигурят значима защита е като представляват много голяма част от портфолиото. Това много голямо разпределение естествено ще създаде тежест за възвръщаемостта, или спирака, когато времената са добри - или през повечето време - и в крайна сметка като цяло. В хода на времето вашето богатство би било по-сигурно без никакви активи убежища.

Свръхразпределението към облигации и други стратегии за намаляване на риска е основната причина, поради която държавните пенсии днес остават недофинансирани - средно съотношение на финансиране в САЩ от около 75% - въпреки най-големия бичи пазар в историята.

Например, прост портфейл от акции и облигации в съотношение 60/40 се е представил кумулативно с 250 процентни пункта по-зле от индекса S&P 500 през последните 25 години. Какъв беше смисълът от тези облигации? Обикновено - и иронично - се губи повече от решенията с цел сигурност, отколкото от това, чийто риск се опитваме да намалим.

Повечето интервенции на инвеститорите с цел предотвратяване на щети от пазарни сривоци в крайна сметка водят до по-ниска възвращаемост, отколкото тези сривове биха им стрували. Пазарите ни плашат повече, отколкото ни вредят.

Политиците от кариерата и пазарните коментатори се оказват много скъпи в публичната политика и в инвестирането. Знаем, че времената са изпълнени с несигурност и че финансовите пазари може би никога не са били по-уязвими на срив. Но трябва ли да търсим чак такава сигурност, че да сме по-зле, независимо какво се случва?

Трябва да насочим стрелите си така, че да снижим нашите лоши потенциални изстрели и като пряк резултат да увеличим шанса си да ударим десетката. Нашето намаляване на риска трябва да бъде ефективно откъм разходи. Това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Но чрез простия акт на разпознаване на проблема с дългосрочните разходи за намаляване на риска, ние можем да постигнем напредък. Ако историята е някакъв ориентир, това може да е най-ценното и печелившо нещо, върху което всеки инвеститор може да се съсредоточи.