Фед игнорира ключов балонен риск за борсата

Един често срещан рефрен от инвеститорите звучи горе-долу така: Колкото по-дълго Фед толерира отрицателна реална доходност, за да тласне акциите към нови рекорди, толкова по-болезнено може да бъде, когато най-накрая реши да повиши лихвените проценти. Звучи като типичните мърморене и предпазливост относно Фед - докато не осъзнаете колко много американците разчитат на постоянните печалби от борсата.

Според собствено проучване на Фед за потребителските финанси от 2019 г., 47,8% от американците под 35 години имат преки или косвени вложения в акции, което е най-големият дял от 2001 г. Това е логично. Както централната банка отбеляза в доклада си от понеделник, „тъй като акциите имат по-висока волатилност и очаквана възвръщаемост от много други финансови активи, те обикновено са по-привлекателни за по-младите и по-толерантни към риска инвеститори“. И още, „достъпът до възможности за търговия на дребно с акции се е разширил през последното десетилетие. Един от факторите, допринасящи за това, е премахването на комисионните за търговия в големите брокерски компании."

Но тъй като Фед бе заседнал близо до нулевата долна граница на лихвените проценти толкова дълго, изглежда той е променил възгледите и на по-старите инвеститори. Около 51,5% от тези, които са на възраст от 65 до 74 години, държат акции под някаква форма към 2019 г., в сравнение с едва 30% през 1992 г. А за тези на 75 и повече години, акциите никога преди не са представлявали по-голям дял от общите им финансови активи - 54,9%. Веднъж се живее, наистина.

Тази промяна има потенциално дестабилизиращи последици, тъй като е логично, че по-възрастните инвеститори биха били по-обезпокоени за запазване на печалбите по време на всеки пазарен срив. По-рано тази година професорите по финанси Ксавие Габаи и Ралф Койджен спечелиха наградата AQR Insight за 2021 г. за статия, озаглавена „В търсене на произхода на финансовите колебания: Хипотезата за нееластични пазари“. В нея те твърдят, че 1 долар, вложен в акции, има „ефект на мултиплициране“, който ще увеличи пазарната стойност на всички акции с около 5 долара, като обратното също е вярно, дори и да не се основава на никаква информация. „Съвкупният фондов пазар е изненадващо ценово нееластичен, така че потоците към и от пазара имат значително влияние върху цените и рисковите премии“, заключават Габаи и Койджен.

Този вид втурване към изхода е точно това, което тревожи централните банкери. „Цените на активите остават уязвими на значителни спадове, ако нагласата на инвеститорите към риска се влоши“, заяви Фед в своя доклад за финансовата стабилност. Бавният напредък в овладяването на вируса и забавянето на икономическото възстановяване също бяха посочени като опасения. Дълбоко отрицателната реална доходност, от друга страна, едва заслужи споменаване, въпреки че малцина поставят под въпрос значението й за поддържането на натоварената с дългове финансова система.

Междувременно най-цитираният потенциален шок през следващите 12 до 18 месеца е устойчивата инфлация и затягането на монетарната политика. В понеделник отделна публикация на клона на Федералния резерв в Ню Йорк показа, че средните едногодишни очаквания на потребителите за инфлацията продължават да нарастват до над 5,7%. Докато някои централни банкери се придържат към предишните си възгледи, че увеличението на лихвите няма да е необходимо до 2023 г., други изглеждат по-склонни да затегнат политиката от следващата година.

Ангажиментът на Фед да поддържа адаптивна политика, докато икономиката достигне максимална заетост, е благородно намерение. Но като пренебрегва промяната в динамиката между пазара на труда и инфлацията, Фед позволява на рисковете за финансовата стабилност да се натрупат. Кинг от Citigroup го каза най-добре: „Всичко стана корелирано с реалната доходност, всичко е свързано с политиката на централната банка“. Де да беше признал това Фед в собствения си доклад.