Санкциите срещу Банката на Русия са знак за централните банки по света

Санкциите, наложени от западните власти на Руската централна банка, си заслужаваха. Но те могат да накарат други централни банки да преосмислят как и къде държат валутните си резерви, пише за Financial Times Осмен Манденг, гостуващ сътрудник на London School of Economics.

Резервите на централните банки са най-добрият фонд за черни дни, съхраняван като застраховка за борба с пазарните сътресения. Те също така са големи.

Световните монетарни власти са натрупали съвкупни валутни резерви от около 13 трлн. долара, или 14 процента от световния БВП. Смята се, че най-големи суми държат Китай, Япония, Швейцария, Индия, Тайван, Хонконг, Русия, Южна Корея, Саудитска Арабия и Сингапур. Смята се, че тази група разполага с около 9 милиарда долара, за да защитава валутите си, включително за покриване на чуждестранни задължения.

Резервите се държат предимно под формата на ценни книжа от висок клас, обикновено държавен дълг, деноминирани във валутите, използвани най-много в международните финансови транзакции. Според последните данни на МВФ 59% от резервите се държат в ценни книжа, деноминирани в долари, 20% - в евро, 6% - в йени, 5% - в паунди, а останалите - в други валути. Американските ДЦК се считат за най-държания валутен резервен актив. В края на 2021 г., въз основа на данни на Министерството на финансите на САЩ, чужденците са държали около 7,7 трилиона долара в дълг на САЩ, или една трета от общия. Най-големите притежатели са Япония и Китай.

Като големи клиенти, отношението на централните банки към държането на държавни облигации, деноминирани в долари, е важно. Те наистина имат значение дотолкова, че през 2009 г. тогавашният държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън се почувства длъжна да напомни на китайците, че американският дълг продължава да бъде безопасен. Санкциите, наложени срещу Банката на Русия, сега може да предизвикат преосмисляне.

В момента ценните книжа, които централните банки притежават, обикновено се съхраняват в централни депозитари на ценни книжа (CSD), често в страната на емитента или при голям международен CSD. Държавните облигации обикновено се търгуват „на гише“, но минават клиринг чрез централни контрагенти (CCP). Достъпът до ценните книжа зависи от разпоредбите, регулиращи CSD, а често и CCP, и обикновено зависи от местните условия.

Американските ценни книжа се съхраняват в и прехвърлят чрез националната счетоводна система (NBES), управлявана от Федералния резерв, която действа едновременно като CSD и фискален агент на Министерството на финансите на САЩ. Повечето сделки с американски ДЦК се уреждат на база „доставка срещу плащане“, при което ценните книжа се депозират по електронен път в сметката на получаващата институция в NBES, а съответното плащане се отчита в сметката на изпращащата институция във Фед. Наскоро имаше натиск (чрез Депозитарната тръстова и клирингова корпорация и нейното дъщерно дружество, Клиринговата корпорация за инструменти с фиксиран доход) за усъвършенстване на централизирания клиринг с цел намаляване на кредитния риск и този на контрагента посредством нетиране между членовете на CCP.

Малкият брой институции, управляващи пазара на активите, които са основа на валутните резерви, сочи значителни зависимости. От една страна, той носи важни предимства при осигуряването на ефективна пазарна инфраструктура за търговия. Но високата концентрация на пазарни участници предполага, че само няколко субекта контролират основните транзакциите, които определят достъпа и прехвърлянето на ценните книжа.

Макар да се смята, че Русия държи само малко държавни облигации на САЩ, тя все още има около 300 милиарда долара валутни резерви, държани в други ценни книжа. Санкциите, наложени от САЩ и ЕС, сега й пречат да използва по-голямата част от тях.

Ако им бъде отказан достъп, централните банки по целия свят могат да преразгледат полезността на валутните резерви и условията, при които те се държат.

Страхът сред централните банки да не могат да получат достъп до необходимите ресурси в чужбина не е нов. От 2013 до 2017 г. Бундесбанк, която не е очевиден обект на санкции, репатрира във Франкфурт около 300 тона злато от Ню Йорк и 374 тона от Париж с цел да държи повече от половината от златото си в собствени хранилища, за „изграждане на доверие у дома”.

Ако други наистина последват Бундесбанк в репатрирането на резерви, това може да предизвика отлив от съществуващата днес инфраструктура на централизирания финансов пазар. Това носи риск от фрагментация на пазара и може да подкопае ефективното управление на обезпеченията. Но също така би осигурило комфорт, че ценните книжа могат да бъдат достъпни по всяко време. Ако 300 милиарда долара могат внезапно да изчезнат, някои централни банки и вероятно други големи инвеститори може да видят новата ситуация като справедлив компромис.