Кешът е цар в несигурни времена

Когато преди няколко седмици обърнах внимание на голямата кешова наличност във виртуалния портфейл на Financial Times като неговата най-голяма сила в настоящите условия, си мислех за необходимостта от овладяване на инфлацията и вероятността от по-нататъшно монетарно затягане от страна на водещите централни банки в развитите страни.

Няколко дни по-късно призракът на войната започна да плаши пазарите и света, пише за FT сър Джон Редууд, главен глобален стратег на Charles Stanley, който управлява виртуалния портфейл на медията.

Решението на Владимир Путин да погази правилата на международното поведение и да започне пълномащабна инвазия разбираемо шокира много от нас. Това доведе до спад на пазарите, тъй като степента на щетите, нанесени на Украйна, Русия и останалия свят, става по-ясна.

Имаше широкообхватни и екстремни реакции на пазара, като енергията, зърнените храни и някои други суровини скочиха, тъй като инвеститорите оценяват въздействието на санкциите, наложени на Русия, и прекъсванията на доставките.

Тези събития ще доведат както до по-висока инфлация, така и до по-бавен растеж в развитите икономики.

Високата инфлация подкопава покупателната способност и намалява дискреционните покупки, тъй като хората са изправени пред голям спад в реалните си доходи. Тъй като сметките за отопление на дома, разходите за гориво и цените на храните в супермаркетите растат, мнозина ще трябва да ограничат другите си разходи.

С влошаването на перспективите пазарите на акции като цяло спаднаха. Цените на руските активи се сринаха, тъй като те вече не се поддържат от западните купувачи. Китайските акции също претърпяха сериозен срив. Това отразява както новия скок на ковид в Китай, водещ до повече локдауни, така и нарастващия натиск на САЩ върху Пекин да промени позицията си спрямо Русия. Китай е изправен пред риска много по-голямата му търговия да бъде санкционирана, ако окаже твърде голяма подкрепа на своя руски съюзник.

Портфейлът на FT беше подпомогнат от предишното излизане от директна китайска експозиция, от големите вложения в индексирани облигации, предлагащи известна защита от инфлация, и от кеша.

Глобалните акции и специализираните индекси за енергийния преход и цифровите технологии се понижиха заедно с останалите, тъй като имаше малко убежища срещу последствията от инфлацията и войната.

Централните банки сега трябва да приемат по-лош резултат по отношение на компромиса между инфлацията и БВП. Те трябва да признаят, че ако цените на енергията останат по-високи за по-дълго време, това е вид данък върху потребителите, забавящ търсенето и следователно производството. Войната сви въздушните пътувания, прекъсна търговията и засегна доверието. Компаниите с активи в Русия или търгуващи със страната търпят големи отписвания и загуби на приходи.

Макар продължителността и интензивността на войната да оказват най-голямо влияние върху събитията, много сега зависи от това как Фед, ЕЦБ, Японската централна банка и Английската централна банка реагират на много по-трудната ситуация.