Пазарите поставят Фед в позицията на развиващите се страни

Съдейки по движенията на цените в понеделник, Федералният резерв рискува още повече да се плъзне в непечелившо взаимодействие с пазарите, което е по-характерно за развиващите се страни, където няма доверие в политиките, отколкото за системно важна централна банка - да не говорим за най-мощната в света. При липса на бързо възстановяване на своята антиинфлационна репутация, нещо, в което пазарите отново се усъмниха в понеделник, Фед ще се изправи пред още по-голяма непечеливша регулаторна парадигма, която би причинила това, което само преди няколко месеца беше възможна за избягване вреда за поминъка в САЩ и другаде, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и главен икономически съветник на Allianz.

Тази злощастна последователност е до болка позната на някои развиващи се страни:

Първо, чрез погрешна диагноза на икономическата ситуация или регулаторна инерция, или и двете, централната банка изостава от инфлационната реалност и подкопава доверието в способността си да се бори с инфлацията.

Второ, преглъщайки гордостта си, централната банка признава, че инфлацията е твърде висока, затяга регулаторния си наратив и предприема необходимите мерки.

Четвърто, централната банка е изправена пред дилемата или да рискува рецесия, като потвърди все по-ястребовите пазарни оценки, или да се стреми да сведе до минимум тези щети, често неуспешно, като позволи на високата и потенциално по-дестабилизираща инфлация да продължи още по-дълго.

Имайки предвид тази последователност, помислете какво се случи в понеделник, по-малко от седмица, след като Фед повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта и сигнализира за по-нататъшни увеличения.

В презентация пред Националната асоциация за бизнес икономика, председателят Джером Пауъл се опита да възстанови доверието във Фед относно борбата му с инфлацията, като сигнализира, че централната банка е готова да увеличи лихвените проценти с 50 базисни пункта през май, да повтори това на други срещи и да продължи повишаване над неутралното ниво в опит да постигне целта си за инфлацията. Но номиналната пазарна доходност, кривата на доходността и инфлационните очаквания далеч не бяха обуздани. Вместо това те се отдалечиха още от гледището на Фед.

Макар че нахлуването на Русия в Украйна засили политическите предизвикателства пред Фед, дупката, в която централната банка се намира е изкопана от самата нея, като това беше илюстрирано от събитията в понеделник.

Въпреки множеството доказателства за обратното, започнали да се появяват преди почти година, Фед се придържаше към своята „преходна“ характеризация на инфлацията до края на ноември – нещо, което нарекох месеци по-рано един от най-лошите инфлационни възгледи в историята на Фед. Дори след като със закъснение „изтегли“ думата от речника си, Фед задържа крака си върху педала на монетарните стимули. За да илюстрирам степента, в която политиките й остават неправилни, Фед все още инжектираше ликвидност чрез покупките си на активи по-рано този месец, включително през седмицата, в която данните за февруарската инфлация в САЩ показаха ниво от 7,9%.

В продължение на много месеци твърдя, че Фед трябва да изясни защо сбърка толкова с инфлацията, да обясни как е подобрил разбирането и прогнозата си за текущата инфлационна динамика, незабавно да спре своите ликвидни инжекции и да започне цикъла на повишаване на лихвите. Идеята беше да отпусне крака от газта и да започне леко да натиска спирачката, вместо да се налага да прави това, което пазарът иска сега и което председателят Пауъл призна в понеделник: Трябва много по-силно да се натисне спирачката.

Това беше тогава. А сега? Има ли все още оптимален регулаторен отговор от страна на Фед?

Притеснявам се, че след като закъсня толкова и загуби много доверие, Фед е далеч от „първите най-добри“. Вместо да намери начин да ограничи инфлационните очаквания, да не нанесе ненужни щети на икономиката и да изпълни двойния си мандат (растеж и заетост – бел. прев.), Фед все по-често е принуден да обмисля коя е най-малко лошата грешка, с която иска да бъде запомнен: да постигне целта си за инфлацията чрез причиняване на рецесия или позволяване на високата и потенциално дестабилизираща инфлация да се запази до 2023 г.

Този ужасен избор е познат на твърде много развиващи се страни. И една от типичните им реакции може да хвърли светлина върху това, което може да е съблазнително за Фед: просто надежда за безупречно възстановяване, тоест някаква комбинация от подкрепящи ръстове на производителността, бързо заздравяващи вериги за доставки, нарастващо участие на работната сила и продължаваща устойчивост на финансовите пазари, която да извади централната банка от дълбоката дупка, в която сама пропадна.