Данните опровергават конвенционалната макроикономическа теория

Конвенционалната макроикономика е погрешна и нейните грешки имат дълбоки и неблагоприятни последици за икономическата политика, пише за Financial Times Андрю Смитърс, основател на консултантската компания в областта на икономиката Smithers & Co.

Много икономисти смятат, че централните банки могат да стабилизират икономиките, като променят реалните лихвени проценти, както направи Федералният резерв на САЩ по-рано този месец, когато вдигна основната си лихва с четвърт процентен пункт на фона на опасенията от нарастващата инфлация. Смята се, че лихвите определят цената на капитала и нивото на инвестициите, които, от своя страна, променят икономическа активност.

За съжаление, тези идеи страдат от непреодолим недостатък: данните показват, че са погрешни.

Конвенционалният възглед за това как работят икономиките беше оформен преди да разполагаме с дългосрочни данни за възвръщаемостта от различни класове капитал. Тъй като допусканията не можеха да бъдат проверени, консенсусната теория се оказа от грешната страна на известното разграничение на Карл Попър между наука и не-наука.

Днес обаче са налични дългосрочни данни за възвръщаемостта. Те съществуват за краткосрочните лихвени проценти, доходността по дългосрочните облигации и реалната възвръщаемост на акциите. Съответно, сега можем да тестваме консенсусните модели, нещо, което преди беше невъзможно. Ако го направим, откриваме, че основните предположения на тези модели са погрешни.

Ако възвръщаемостта на дълга и собствения капитал варираше, а реалните лихви определяха нивото на инвестициите, консенсусната теория би била коректна. Тогава ще трябваше да се тревожим само за поддържането на баланс между намеренията за спестяване и тези за инвестиции, за да избегнем високи нива на безработица или инфлация и неволите на стагфлацията.

Но инвестициите се колебаят с промените в номиналните, а не в реалните лихвени проценти. Нещо повече, действителната връзка между промените в краткосрочните лихвени проценти и цените на акциите показва, че цената на капитала варира с краткосрочните лихви само в краткосрочен план. И накрая, тъй като вече можем да изчислим разходите за собствен и бизнес капитал, знаем, че колебанията в цената на капитала не движат инвестициите.

Икономиката започваше от нашето разбиране за човешката психология и нейните теории работеха, когато бяха прилагани към ежедневните дейности, които съставляват микроикономиката. Проблеми възникнаха, когато същият подход беше приложен към макроикономиката и финансите. Покупките на стоки се потискат, когато цените се покачват, но се стимулират при акциите. Във финансите интуитивно разумните идеи редовно се оказват погрешни, включително допускането, че финансовите възвръщаемости се движат заедно. Това е остатък от „хипотезата за ефективни пазари“, която икономистите не бяха склонни да отхвърлят, но сега трябва да го направят.

Разликата между краткосрочните и дългосрочните ефекти от промените в краткосрочните лихвени проценти води до обезпокоителни последици. Тя показва, че има поне две връзки, чиято стабилност трябва да се поддържа, за да предотвратим прекомерни нива на инфлация или безработица.

Едната е балансът между спестявания и инвестиции. Другата е между действителните и равновесните цени на реалните активи. Инструментите на паричната политика, използвани в момента за стабилизиране на съвкупното търсене в краткосрочен план, могат да създадат опасни дисбаланси в цените на активите и коефициентите на задлъжнялост, като по този начин дестабилизират икономиката в дългосрочен план.

Трябва да спрем да използваме консенсусната теория както защото е погрешна, така и защото политиките, базирани на нея, редовно генерират финансови кризи. Преди всичко трябва да приемем на сериозно наличните данни за възвръщаемостта на различните форми на финансов капитал.

Мнозина ще пожелаят да игнорират това, защото е несъвместимо с консенсусната теория. Но за нашето бъдеще е жизненоважно такъв интелектуален обскурантизъм да не доминира. Основните допускания на икономическата теория трябва да бъдат дебатирани и отхвърлени, когато се докаже, че са погрешни.