Euromonitor: Глобалната инфлация ще се ускори до 9% през 2022 г.

От февруари 2022 г. насам глобалните икономически перспективи са се влошили значително, като очакваният растеж през тази и следващата години е по-нисък, а несигурността - по-голяма. В базовия сценарий на тримесечния доклад Global Economic Forecasts на Euromonitor International се очаква растежът на световния реален брутен вътрешен продукт (БВП) да намалее до 1,8-3,6% през 2022 г. и до 1,8-4% през 2023 г. след 6% растеж през 2021 г.

Войната в Украйна и икономическите санкции срещу Русия предизвикаха голямо намаляване на руските енергийни и стокови доставки и до значителни съкращения в износа на храни от Русия и Украйна. Новите неблагоприятни сътресения в предлагането предизвикаха значително повишаване на цените на енергоизточниците и храните и до намаляване на покупателната способност на потребителите в целия свят, особено на домакинствата с по-ниски доходи, се казва още в анализа.

Очаква се глобалната инфлация да нарасне до 6,8-9% през 2022 г., след което да намалее до 3,8-6,3% през 2023 г. Ограниченията в предлагането в световен мащаб се засилиха значително след инвазията на Русия в Украйна, резултирайки в голямо увеличение на цените на енергоизточниците и суровините, влошено от по-строгите пандемични ограничения в Китай. Същевременно намаляването на световното търсене поради същите пандемични ограничения в Китай и Азия като цяло и по-голямата несигурност в глобален план може да облекчат напрежението в ограниченията на предлагането.

В хоризонт от 1 до 3 години едно от най-тежките странични въздействия от войната в Украйна ще бъде голямото намаление на доставките на зърнени култури и олио за готвене. През март 2022 г. инфлацията на индекса на цените на хранителните продукти на ООН бе 34% на годишна база. Според оценките на ООН настоящото несъответствие между търсенето и предлагането може да доведе до още 8-22% увеличение на световните цени на храните през 2022 г. Очаква се рязкото увеличение на цените им да доведе до значително нарастване на бедността в световен мащаб в развиващите се икономики през 2022-2023 г.

Русия е основен производител на метали като никел и алуминий, а Украйна е основен доставчик на ключови промишлени суровини като неон. Ето защо войната и санкциите вероятно ще предизвикат значително увеличение на цените и потенциален недостиг на ключови производствени суровини в световен мащаб извън енергийните.

Войната в Украйна доведе до рязко влошаване на икономическите перспективи в еврозоната. Икономиката на единния валутен съюз е изключително уязвима от повишаването на цените на енергоизточниците и храните заради намаляването на доставките от Русия и Украйна. Тя е силно чувствителна и към нарастващите геополитически рискове от войната, както и към общото засилване на глобалната несигурност и влошаването на търсенето за световния износ.

След бързото възстановяване до 5,4% през 2021 г. се очаква растежът на реалния БВП на еврозоната да се забави до 1,7-3,5% през 2022 г. и до 0,8-3,2% през 2023 г. По-голямата част от положителния икономически растеж в базисната прогноза идва от по-нататъшна динамика на пандемичното възстановяване след големия срив през 2020 г. Силните пазари на труда също подкрепят продължаването на възстановяването в еврозоната. Въпреки това рисковете за влошаване на този умерен икономически растеж се увеличават и сега те са на най-високото си равнище от началото на пандемията с COVID-19 през първата половина на 2020 г. На базовия сценарий сега се приписва вероятност от 45-60% в едногодишен хоризонт.

Големите сривове в доставките на храни и други суровини, като например метали, от Русия и Украйна също ускоряват ценовата инфлация и ограничават икономическата активност в еврозоната през 2022 г. Очаква се значителното нарастване на цените на храните и енергоизточниците да намали сериозно покупателната способност на домакинствата, особено на тези с по-ниски доходи. При базовия сценарий се очаква инфлацията в еврозоната да се ускори от 2,6% през 2021 г. до 5,3-7,5% през 2022 г., преди да се забави до 1,8-4,3% през 2023 г.

Зябързването на инфлацията в еврозоната се очаква да доведе до по-бързо от предварително очакваното затягане на паричната политика. ЕЦБ запази лихвените си проценти непроменени, но започна да намалява покупките си на финансови активи. Очаква се основните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) да започнат да се повишават през третото тримесечие, като през първото тримесечие на 2023 г. лихвата по рефинансиране на ЕЦБ ще достигне 0,5%, а през първото тримесечие на 2024 г. - 1%.

Очакваният темп на повишаване на лихвените проценти на ЕЦБ все още е много по-бавен, отколкото при централните банки на други развити икономики, и е малко вероятно да ограничи значително инфлацията в еврозоната. Въпреки това по-нататъшното нарастване на цените на енергоизточниците и суровините вероятно ще се забави през 2023 г. и се очаква до 2024 г. еврозоната да се адаптира към икономическото отделяне от Русия. В резултат на това все пак се очаква до 2025 г. инфлацията да се върне към нивото от 2%.

Икономическите перспективи за САЩ също се влошиха значително след началото на войната в Украйна, поясняват анализаторите. Според основния сценарий реалният БВП на САЩ се очаква да нарасне с 1,8-3,6% през 2022 г. и с 0,5-2,8% през 2023 г. Няколко положителни фактора продължават да подкрепят икономиката на страната. Равнищата на икономическа активност все още са под прогнозата отпреди пандемията, което осигурява продължаващ потенциал за възстановяване. Пазарът на труда остава силен с ниско равнище на безработица и заетост, доближаваща се до равнището отпреди пандемията COVID-19. Високият добив на нефт и газ в САЩ отчасти компенсира негативните икономически ефекти от по-високите световни цени на енергоизточниците.

Въпреки това негативните прогнозни фактори стават по-доминиращи. Цените на енергийните източници и храните рязко се повишиха поради по-ниските доставки от Русия и Украйна. Нарастването на несигурността и увеличаването на рисковете на финансовите пазари намаляват както вътрешното, така и глобалното търсене. Доверието на потребителите сега е по-ниско, отколкото в началото на пандемията с COVID-19.

Очаква се по-строгата парична политика да доведе до голямо увеличение на разходите по заемите, което допълнително ще намали потребителските разходи и бизнес инвестициите. При базовия сценарий икономиката на САЩ ще продължи да показва умерен растеж и ще избегне рецесия. Рисковете от рецесия или стагфлация обаче значително нарастват.