Конфискуването на руски активи трябва да бъде извършено законно

Има логика и известна морална справедливост в идеята да се използват замразените от санкциите руски активи за финансиране на възстановяването на Украйна. Руските военни нанесоха щети за десетки милиарди долари при непредизвиканата атака срещу съседната им страна и извършиха зверства срещу украинци. Моралният аргумент „агресорът да плати“ е силен. За да запазят морална висота обаче, демокрациите, подкрепящи Украйна, трябва да следват надлежния процес и върховенството на закона, пише Financial Times в редакционен коментар.

Има няколко усложнения. Замразяването на активи - лишаването на собствениците от правото да се разпореждат с тях - се различава юридически и практически от конфискуването и преразпределянето им. Съгласно международното право активите на осъдените военнопрестъпници могат да бъдат конфискувани, за да се компенсират жертвите. Все още няма такива присъди срещу висши руски представители, въпреки че Москва не се подчини на заповедта на Международния съд на ООН за прекратяване на военните си действия. Освен това, въпреки цялата им подкрепа за Украйна, западните съюзници не са във война с Русия.

Проучват се два начина: конфискуване на вече замразените сметки, яхти и имения на свързаните с Путин олигарси и секвестиране на държавна собственост - преди всичко 300-те милиарда долара замразени резерви на руската централна банка, държани в чужбина. Канада стана първата страна от Г-7, която прокара законодателство, което ще ѝ позволи да преразпределя замразени руски активи, за да компенсира жертвите на войната. Като част от последния американски пакет от помощи за Украйна на стойност 40 милиарда долара президентът Джо Байдън иска от Конгреса да даде право да се конфискуват активи на санкционирани руски магнати.

В ЕС работна група за „замразяване и изземване“ проучва подобен подход. Но някои държави от ЕС, по-специално Германия, имат законови или конституционни ограничения относно конфискуването на активи, особено без наказателна присъда върху собственика. Брюксел работи по въпроса да превърне избягването на санкциите - например чрез преместване на активи в други юрисдикции - в престъпление, което може да проправи пътя за конфискации. Но редица руски магнати вече започнаха потенциално продължителни дела срещу наложените им санкции, предизвиквайки западните правителства да докажат, че те са реално свързани с Кремъл.

Моралният аргумент за конфискуване на публични активи като резерви на централна банка може би е по-издържан, а и те представляват по-доходоносна цел. В миналото САЩ са конфискували ирански и афганистански активи, но отчасти за компенсиране на американски жертви на терористични атаки. Въпреки че президентът има право, според закон от 1977 г., да замразява чуждестранни активи, той може да ги конфискува и преразпределя само ако Америка „води военни действия или е била атакувана“ от въпросната страна.

Администрацията на Байдън може да поиска от Конгреса законодателно одобрение за изземване на руски държавни активи. Това ще изисква внимателно формулиране, за да издържи на бъдещ съдебен контрол, включително дали е конституционно.

Рискът от правни препятствия и обръщания обаче не е причина западните правителства да не се опитват да използват активите на Русия в чужбина, за да компенсират Украйна. Контролните механизми са неразделна част от всяка демокрация, основана на закона. Важно е да се види, че се спазват правните норми, дори когато се реагира на извънредни събития, за да се поддържа доверието сред глобалните инвеститори (частни и държавни) в западната финансова система.

САЩ, техните съюзници и самата Украйна в края на краищата се борят да защитят глобалната система, основана на правила, като основа на мира и сигурността в условията на московската агресия. Това трябва да включва държане на путиновия Кремъл отговорен, юридически и финансово, за човешките и икономическите щети от неговата война, но не с цената на компрометиране на ценностите, които Западът твърди, че поддържа.