Слабата йена не е добра новина за Япония

По време на грандиозното откриване на новия завод на Shiseido в южното пристанище Фукуока през май нейният главен изпълнителен директор Масахико Уотани се похвали с мощта на бранда „Произведено в Япония“ за потребителите на компанията в Азия, пише Кана Инагаки за Financial Times.

От 2019 г. насам козметичният гигант е похарчил 145 милиарда йени (1 милиард долара) за изграждането на три нови завода в Япония, което предизвика дебат дали поевтиняването на йената до 24-годишно дъно спрямо долара е предизвикало „решоринг“ (връщане на производства у дома – бел. прев.)

Продуктите за кожата със сигурност не са жизненоважни за националната сигурност, но икономическото въздействие от стимулирането на местното производство все още е значително. Shiseido заяви, че планира да създаде до 900 работни места в завода във Фукуока. Това на теория би могло да доведе до един благоприятен кръг на увеличено производство, доходи и потребление в местната икономика.

Но за съжаление ходът на Shiseido не е сигнал за завръщането на японската промишленост - поне не по значим начин. Решението на Уотани беше взето много преди неотдавнашния пристъп на отслабване на йената, а Shiseido не намали нито една от глобалните си производствени мощности, за да увеличи производството у дома.

Други също е малко вероятно да ликвидират глобалните си производствени бази, които усъвършенстваха десетилетия, за да намалят излагането си на валутната волатилност. При затегнатия пазар на труда в Япония просто няма достатъчно работници, дори ако компаниите искат да върнат производството.

Може и да има полъх на решоринг сред японските компании, но това вероятно ще бъде ограничено до производството на скъпи продукти в по-малък мащаб. А анализаторите казват, че спадът на йената е малко вероятно да предизвика скока в обема на износа, който японската икономика преживя в миналото, когато валутата й беше слаба. Това е така, защото много фирми вече не произвеждат мащабно стоки у дома.

По-слабата йена и нарастващите цени на вносните стоки представляват неудобна дилема за администрацията на Кишида преди изборите за горна камара на японския парламент през юли.

Служители на правителството и централната банка твърдят, че по-слабата йена остава като цяло положителна за най-развитата държава в Азия. Но най-вече големите корпорации с операции в чужбина и мрежа от доставчици ще извлекат непосредствените ползи, тъй като печалбите, спечелени навън, се увеличават от спада на йената.

Без постепенно увеличение на заплатите по-слабата йена в краткосрочен план ще донесе болка за домакинствата и малкия и средния бизнес под формата на нарастващи разходи за храна, енергия, материали и логистика. Това обяснява общественото недоволство напоследък, което принуди Харухико Курода, управителят на Японската централна банка (ЯЦБ), да оттегли твърдението си, че потребителите са станали по-„толерантни“ към покачването на цените.

В неотдавнашно проучване, проведено от Kyodo News, 64% от анкетираните казаха, че не ценят особено усилията на Кишида да се справи с нарастващите цени, докато 58% отговориха, че Курода, който планира да се оттегли през следващата година, не е подходящ за ролята на гуверньор на ЯЦБ.

Както се случи и на последните избори в Австралия и Франция, по-високите разходи за живот ще бъдат ключов въпрос на изборите в Япония през юли. За Кишида реакцията му на покачващите се цени ще бъде и тест за неговата програма за „нов капитализъм“, която е предназначена да отговори точно на предизвикателства, поставени от по-слабата йена.

Откакто беше назначен миналата година, министър-председателят твърди, че миналите форми на капитализъм не са били достатъчно „приобщаващи“, като ползите от тях не са били споделяни от по-широката част от населението. Според проект на неговия икономически дневен ред, публикуван по-рано през юни, Кишида приписва част от вината на неуспеха на компаниите да инвестират в своите служители.

Правителствените данни показват, че Япония харчи само 0,1% от брутния си вътрешен продукт за корпоративни човешки ресурси, в сравнение с 2,1% в САЩ и 1,1% в Обединеното кралство.

Япония имаше десетилетие на Абеномика (по името на предишния премиер Шиндзо Абе – бел. прев.), дефинирано от агресивна монетарна политика, икономически стимули и правителствен натиск върху компаниите да инвестират повече. Но това не успя да постигне по-бърз растеж на заплащането, за да увеличи потреблението и да доведе до благоприятен цикъл на търсене и инфлация. Ако Кишида не действа бързо, най-големият риск е инерцията за растеж на заплатите да бъде загубена, ако глобалната инфлация доведе до световна рецесия.