Финансовите предизвикателства пред еврозоната са реални

Освен това отслабването на еврото, което произтича от разликата между монетарните политики на ЕЦБ и Фед, е инфлационно. Увеличението на разходите по заемите за периферията на еврозоната е по-голямо. Някои предсказващи индикатори, като данните за германската промишленост, сигнализират, че валутният блок може да се насочи към рецесия дори преди ЕЦБ да започне да повишава лихвите. Всичко това се случва, докато ястребите в ЕЦБ, които искат да повишават лихвите по-бързо, печелят надмощие в управителния й съвет.

Еврозоната страда от слаби потенциален растеж и заетост. Твърдото кацане не само би изострило тези проблеми, но би засилило опасенията на пазара относно устойчивостта на дълга, или риска от фрагментиране. „Омагьосаният кръг“ между задлъжнелите правителства и банките, които държат техния дълг, характеристика, която е загнездена в съзнанието на мнозина заради кризата в еврозоната преди десетилетие, ще излезе отново на фокус.

Изработването на нов механизъм за справяне с риска от фрагментация е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Според доктрината на ЕЦБ потенциално неограничените покупки на някои държавни облигации са приемливи само ако разширяването на спредовете е движено от неоправдана пазарна динамика. Когато движещият фактор са лошите политики, а не лошият късмет, покупките на облигации от ЕЦБ трябва да бъдат с условия. По този начин бе проектиран инструментът за директни монетарни трансакции през 2012 г., но нито едно правителство не прибягна до него, защото никой не искаше да приеме тежките му политически условия. И все пак, за да бъде годен от законова гледна точка, един нов механизъм ще трябва да включва нещо в този смисъл.

Неотдавнашното увеличение на спредовете по италианските и други ДЦК не се дължи само на ирационална паника сред инвеститорите. Италия има нисък потенциален растеж, големи фискални дефицити и огромен, вероятно неустойчив държавен дълг, който нарасна по време на пандемията. Сега се очертава трайно нарастване на разходите за обслужване на дълга, тъй като ЕЦБ оттегля своите свръхприспособителни политики. Рискът от „омагьосан кръг“ е по-висок в Италия, отколкото в останалата част от еврозоната.

Италианските избори следващата година може да създадат дясноцентристка коалиция, доминирана от партии, настръхнали от скептицизъм относно еврото и ЕС. На практика всеки нов механизъм на ЕЦБ, предназначен да се притече на помощ на италианските облигации, може да дойде с условия, неприемливи за новите лидери на страната - и за всички други държави от еврозоната под натиск.

Преди последната среща на ЕЦБ членът на управителния съвет Изабел Шнабел заяви, че готовността на банката да се справи с риска от фрагментация няма „граници“. Това напомня на прочутата фраза на бившия президент на ЕЦБ Марио Драги от 2012 г., че ще направи „каквото и да е необходимо“, за да спаси еврото. Но Шнабел също намекна за необходимостта от условност на политиката, когато става въпрос за предлагане на подкрепа. Като се има предвид настоящата волатилност на финансовите пазари, може да се очаква, че те ще тестват допълнително способността на ЕЦБ да защитава валутния съюз чрез помощ за крехките финансово държави от еврозоната.