Финансовите предизвикателства пред еврозоната са реални

Разломите в еврозоната се появяват отново, пише за Financial Times известният икономист Нуриел Рубини, почетен професор от Нюйоркския университет. В отговор на рязкото увеличаване на доходността на държавните облигации на Италия и други страни Европейската централна банка (ЕЦБ) проведе извънредно заседание. Нейният управителен съвет реши да работи по изработването на нов механизъм за справяне с „риска от фрагментация“ - идеята, че ефектът от паричната политика върху 19-те държави в еврозоната може да варира значително, с потенциално дестабилизиращи последици. 

Опасностите са реални. Доходността на дългосрочните италиански ДЦК се покачи от под 1% в началото на годината до над 4% напоследък. Но рискът от фрагментация не е единственият сериозен проблем за ЕЦБ. През последните месеци инфлацията в еврозоната също се покачи над 8 на сто. Това е подобно на нивото в САЩ (8,6% през май на годишна база – бел. прев.), но за разлика от Федералния резерв, ЕЦБ планира да изчака до следващия месец, за да започне да повишава лихвените проценти. Това изоставане спрямо Фед и други централни банки се дължи на различни причини. Има повече луфт на пазарите на труд и стоки в еврозоната, отколкото в САЩ, тъй като възстановяването й от пандемията е по-бавно.

Шоковете в предлагането, включително покачващите се цени на енергията и тези на други суровини след руската инвазия в Украйна, са по-голям фактор за стимулиране на инфлацията в еврозоната от прекомерното съвкупно търсене. Ръстът на заплатите е по-скромен, отколкото в САЩ, а нарастването на основната инфлация (без храните и енергията – бел. прев.) е по-малко.

Шоковете в предлагането, които намаляват растежа и повишават инфлацията, поставят всички централни банки пред дилема. За да се предотврати излизането извън контрол на инфлационните очаквания, те трябва по-бързо да нормализират паричната политика. Но това рискува тежко приземяване за икономиката, с рецесия и нарастваща безработица. Ако, от друга страна, банките са загрижени и за икономическия растеж и работните места – както прави дори ЕЦБ, въпреки единствения си мандат за ценова стабилност – те могат да нормализират политиката по-бавно, рискувайки отвързване на инфлацията от очакванията.

В момента САЩ и Обединеното кралство са изложени на сериозен риск от твърдо приземяване, тъй като Федералният резерв и Английската централна банка агресивно вдигат лихвите. Но този риск е поне толкова голям, а може би и повече, в еврозоната. Възстановяването от коронавируса в региона е по-анемично. Той е по-изложен на енергийни шокове от една дълга война в Украйна. И като се има предвид зависимостта му от износа за Китай, той е и по-уязвим от забавяне на китайския растеж, произтичащо от политиката на Пекин за нулев Covid.