IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Успешните политици си приличат повече, отколкото си мислим

Упоритостта да не хвърлят кърпата, колкото и трудно да е, отличава предопределените за върха

08:10 | 10.08.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Лиз Тръс. <em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Лиз Тръс. Снимка: Bloomberg

Как я кара Риши Сунак (бившият британски финансов министър и кандидат за следващ премиер – бел. прев.)? Той трябва да прекара лятото си не на някой плаж или в компанията на приятелите и семейството си, а сред членовете на консервативната партия, знаейки през цялото време, че шансовете му да я оглави са малки, пише Стивън Буш за Financial Times.

Въпреки това Сунак продължава, пускайки въдички на торите активисти с цялата убеденост и ентусиазъм на тийнейджър, работещ на щанд в увеселително заведение.

Сякаш не е нужно да прави това: по-вероятно е да навреди на доверието в себе си и на своята репутация, като продължи борбата, отколкото да си осигури неправдоподобна победа.

Но, разбира се, въпреки че е малко вероятно социологическите проучвания - всички от които предполагат, че той ще бъде тежко победен от външния министър на Борис Джонсън, Лиз Тръс - да са грешни, това не е невъзможно. Кампания, която масово е отписвана като неавтентична и неефективна, все пак може да бъде преработена като безмилостна и брилянтно цинична.

Това със сигурност не е особено вероятен вариант, но единствената причина Сунак да има някакъв шанс е, че все още не е хвърлил кърпата и не е решил да прекара август на плажа. В това той се присъединява към редица политици, които са решили да загърбят собствения си личен дискомфорт и вероятността от поражение и унижение, надявайки се, че дългосрочните шансове ще бъдат в тяхна полза. Поради тази причина Хилъри Клинтън продължи да се бори за президент през 2008 г., дълго след момента, в който стана крайно невероятно тя да победи Барак Обама. Но това е и причината Бил Клинтън изобщо да се кандидатира за президент през 1992 г., когато рейтингът на одобрение на Джордж Буш-старши след първата война в Персийския залив изплаши няколко други кандидати.

И след като веднъж сте решили да останете в надпреварата, каквито и да са шансовете, политическият стимул да се представите като точното количество промяна, логично развитие на предишните избори на гласоподавателите, а не като отхвърляне, винаги е силен. Дори кандидати, предлагащи голямо скъсване с консенсуса, Еманюел Макрон или Маргарет Тачър например, са склонни да се кандидатират, обещавайки да извършат реформите, които предишните кандидати не са успели да направят.

Една последица от този електорален императив е, че е изкушаващо да се види върхът на политиката като списък с контрастиращи типове личности. Изтънченият и начетен Обама замени простоватия Джордж Буш и на свой ред беше сменен от Доналд Тръмп, който не беше нито изтънчен, нито начетен. Дейвид Камерън, лъскав пиар тип, беше заменен от старомодната Тереза ​​Мей, която на свой ред беше сменена от Борис Джонсън. Не е ясно какво точно означава това за Тръс, която съзнателно приспособи имиджа си и профила в социалните медии, или за Сунак, който със сигурност е олицетворение на лъскавия тип.

Можете да намерите доста слабости в тези характеристики: Буш бе завършил Харвард, докато Мей едва ли може да се каже, че не се е интересувала от своя образ или представяне. Това, което всички те всъщност отразяват, е политическият успех. Обама едва ли щеше да бъде избран през 2008 г., ако се смяташе, че осигурява приемственост с непопулярния си предшественик Буш-младши, докато нито Мей, нито Джонсън биха се харесали на депутатите от торите, ако отявлено се бяха представяли като повече от същото. Но реалността е, че това, което обединява всички тези политици, е качеството на изключителната упоритост. Беше ход с голям политически риск за Обама да се опита да осуети пътя на Хилъри Клинтън към номинацията на Демократическата партия: точно както, меко казано, не беше гарантирано, че Буш-младши ще успее да победи Ал Гор (през 2000 г.) предвид цветущото състояние на американската икономика (при демократа Клинтън – бел. прев.), или че Тръмп ще оцелее при жестоката конкуренция на първичните избори сред републиканците. Беше акт на политически риск за Джонсън да вярва, че политиката ще промени пътя му, след като той подаде оставка от кабинета на Мей.

Този апетит за риск е една от причините повечето политици от най-високо ниво да имат повече общи неща помежду си, отколкото с политици, които не успяват да стигнат докрай. Политици, чиято реакция на това, че Джеръми Корбин пое лейбъристката партия, ще бъде същата като Стивън Буш, когато получава шеф, който не харесва: тихомълком си намира друга работа в различна област, както направиха Джейми Рийд (ядрена енергия) и Тристрам Хънт (музеи). Или тихо да се оттеглят, както сториха много от най-отдадените политически опоненти на Джонсън през 2019 г.

Почти всеки истински успешен политик е претърпял някакъв политически неуспех, преди да стигне до върха: който и измежду Сунак и Тръс да излезе победител в надпреварата за лидер на торите, ще бъде отписан многократно само до края на 2022 г. Това е една от причините, поради които те ще имат повече общо с човека, когото се стремят да наследят – както и всъщност един с друг - отколкото с големия брой политици, чийто апетит да продължават да се борят въпреки лошите шансове е по-малък от техния.

Последна актуализация: 12:49 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Анализи виж още

Коментари

Финанси виж още