България вече не е последна в ЕС по дигитализация

След като две поредни години България заемаше последното място в Индекса на Европейската комисия на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), през 2021 г. страната ни се върна на предпоследното място, където бе през 2018 г.

Сега България се нарежда на 26-о място (заедно с Гърция) сред 27-те държави членки на ЕС в класирането. Лидер е Дания, следвана от Финландия, Швеция, Нидерландия и Ирландия. 

По отношение на човешкия капитал равнището на България все още е сред най-ниските в ЕС. Едва 29% от населението на България на възраст от 16 до 74 години притежават поне основни цифрови умения. За сравнение: за ЕС този дял е средно 56%.

Предприятията все още срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват.

Що се отнася до свързаността, България достига едва 59% при цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет сред домакинствата с абонамент (средна стойност за ЕС: 77%), като също така изостава при разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост поне 100 Mbps (15%, при средно 34% за ЕС).

При мобилния широколентов достъп има висока степен на покритие с 4G мрежи, но покритието с 5G мрежи е 0% за 2020 г. в сравнение със средно 14% за ЕС.

Разпространението на мобилен широколентов достъп до интернет все още е ниско — 63% (при средно 71% за ЕС). Все пак се отчита, че наскоро приключилият търг за 5G мрежи е важна стъпка към постигане на своевременно внедряване на 5G, въпреки че все още липсва достатъчен радиочестотен спектър в определени обхвати. В резултат от търга беше постигнато значително подобрение в сравнение с 2020 г.; готовността за навлизане на 5G сега е 20,55% при средно 39% за ЕС.

По отношение на интегрирането на цифровите технологии от страна на предприятията в България картината е смесена. Държавата инвестира в научни изследвания и цифрова инфраструктура, но тяхното въздействие би се увеличило, ако повече предприятия бъдат насърчавани да ги използват. Освен това интензивното информиране за това как новата инфраструктура може да помогне на малките и средните предприятия (МСП) да се цифровизират и да повишат равнището на уменията си може да има положително въздействие. Използването на изкуствен интелект е по-широко разпространено от средното за ЕС.

От друга страна, повечето малки и средни предприятия все още не извършват електронна търговия: 8% от българските МСП извършват продажби онлайн, 3% от МСП реализират трансгранични продажби, а 8% от приходите са от онлайн сегмента (тези стойности са приблизително наполовина на съответните средни стойности за ЕС).

По отношение на цифровата публична администрация остарялата правна уредба продължава да е основна пречка. Потребителите на услуги на електронното управление съставляват едва 36% от потребителите на интернет (средно за ЕС: 64%), а цифровите обществени услуги за гражданите са с резултат 57 от 100 (средно за ЕС: 75).

Независимо от това цифровите обществени услуги за предприятията и използването на отворени данни от публичните администрации са малко над средното за ЕС. Националната стратегия в тази област и дейността на Държавна агенция „Електронно управление“ са довели до обещаващи подобрения. Бяха предприети редица действия за работа с хората, с цел да се насърчи използването на услугите на електронното управление (с подкрепата на фондовете на ЕС), отчитат от ЕК.

Все още има забавяния в прилагането на електронна идентификация и електронния подпис, въпреки че се предлагат и други начини за идентификация. България даде предимство на решенията в областта на електронното здравеопазване, за да се подкрепят процесите на администриране в здравеопазването и кампанията за ваксинация срещу COVID-19.

Европейската комисия следи напредъка на държавите членки в областта на цифровите технологии и публикува годишни доклади за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) от 2014 г. насам. Всяка година в докладите относно DESI се включват профили на отделните държави, които помагат на държавите членки да идентифицират области, в които са необходими приоритетни действия, и тематични глави, в които се предоставя анализ на равнище ЕС в ключови области на цифровата политика.