Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

С кои тенденции се съобразяват производителите на вино?

Рисковано е да се пренебрегват желанията на потребителите, казват винени експерти

С кои тенденции се съобразяват производителите на вино?

Снимка: Pixabay

С кои тенденции трябва да се съобразяват производителите на вино и кой може да си позволи да произвежда единствено това, което му харесва – това коментира виненият консултант и журналист Йохан Ерлер (Германия), който представи основните трендове на този пазар на шестото издание на DiVino.Taste.

Потребителите са все по-информирани, а често мнението им се формира под влиянието на световноизвестни винени критици като Робърт Паркър. Понякога пък се увличат по течения като зародилото се в САЩ движение ABC (Anything but Chardonnay – всичко друго, но не и Шардоне), един от резултатите от което е повишен интерес към останалите бели сортове.

Рисковано е производителите да пренебрегват тенденциите в търговията и консумацията на вино, предупреждава Йохан Ерлер. Освен ако не са малки изби с постоянни клиенти – тогава могат да произвеждат точно това, което предпочитат.

Всички искат да живеят по-здравословно и това се отразява и на винопроизводителите, казва виненият експерт. Той например посочи тенденцията някои потребители да търсят вино с намалено количество сулфити, които по принцип се използват масово от производителите за консервация на напитката. 

Още по темата

Виненият експерт бе категоричен, че сулфитите не са вредни, но при по-чувствителни хора могат да предизвикат главоболие. Потърпевшите обаче често си обясняват сутрешното неразположение с изпития алкохол.

Някои производители наблягат на устойчивото производство, но тази тенденция не е толкова добре позната на потребителите, коментира експертът. Много по-силна според него е тенденцията да се търси биовино, произведено в резултат на биологично земеделие.

Друга тенденция е производството на натурални вина, при които не е допустима никаква намеса в процеса на ферментация, на принципа, че виното се прави на лозето, а не в избата.

Етикетът Fair trade

За потребителите, особено в Западна Европа, е важно и дали виното е произведено според принципите на международното движение за справедлива търговия Fair trade, коментира Георги Жеков, директор планиране и контрол във Винекс Славянци.

Знакът Fair trade на етикетите на шоколад, кафе, чай и други продукти гарантира, че фермерите са получили справедливо заплащане за труда си. За да го поставят, производителите трябва да са сертифицирани.

В България засега потребителите не обръщат особено внимание на знака Fair trade, но той се оценява в Западна Европа и Скандинавските страни, казва Георги Жеков.

Социалните си ангажименти компанията изпълнява основно с дейности, насочени към децата и учениците в района на Сунгурларе и околните села. Например тя плаща таксите на децата за детска градина вместо родителите (за около 120 деца), учебниците и учебните помагала за горните класове, отпуска стипендии за успех за децата на работници.

Над 95% от вината на избата със знака Fair tradе се изнасят в Швеция и Канада, а по-малки количества към Германия, Белгия и Холандия. Основните пазари на винпрома са Швеция, Полша и Русия, а за износ отива 85% от производството (конвенционално и със знака Fair trade).

Оранжеви вина

Някои производители на вино в България са последвали потребителите в друга посока и произвеждат модерните напоследък оранжеви вина.

„Това е по-особен тип бяло вино. При класическото бяло сокът се отделя от гроздето и ферментира отделно. При оранжевите цялата смес ферментира заедно, цветът е по-наситен и с повече танини“, казва Никола Зикатанов, собственик на Вила Мелник – една от винарните, които произвеждат и този тип вино.

По негова оценка оранжевите вина като вкус се доближават до червените.

„Това е просто добре забравена традиция“, казва производителят. И допълва, че оранжевите вина на избата се реализират без проблем в по-добрите ресторанти в България и в чужбина.

Що се отнася до количеството сулфити Никола Зикатанов казва, че в избата се стремят да използват минимални количества – два -три пъти под разрешените. Това е възможно, тъй като винарната е сред лозята и бързото транспортиране на гроздето намалява възможността за нежелателна ферментация.

И той отчита търсенето на биопродукти и на по-различни вкусове, на храните и напитки, които са по-здравословни. Избата отговаря на тази тенденция като прави вино от местни сортове грозде като широка мелнишка и нейни производни, мавруд, керацуда и тамянка.

В чужбина се търсят вина с характерен и интересен произход, отчита винопроизводителят.

Потреблението на биовино ще расте

Потреблението на биовино ще расте, казва и Благой Русев, управител на Орбелус – първата в България винарна, сертифицирана за производство на биовино. За това производство най-важното изискване е гроздето да е отгледано като биопродукт.

В началото останалите изби гледаха скептично на биовиното, а след това и други започнаха да се сертифицират, разказва той.

Сега производителят изнася в Швейцария, Швеция и Япония. В България по думите му биовино търсят предимно млади семейства, които по принцип предпочитат да консумират натурални продукти.

Биовиното е в средния ценови клас, казва производителят, който отчита, че възможностите на българските потребители са лимитирани.

Тъй като традиционните препарати не могат да се ползват при отглеждането на биогрозде, в дъждовната 2014 г. избата е загубила 80% от реколтата, разказва Благой Русев.

Съдържанието на сулфити в биовината е ограничено с регламент – ако в конвенционалното червено вино могат да се слагат до 160 мг на литър, то в биовиното нормата е до 100 мг на литър. Тъй като избата е в регион със сух и проветрив климат, в производството използват до 30 – 40 мг.

В Орбелус вече са експериментирали и със 100% натурално вино без сулфити. "Пазарът го възприе добре и сме доволни", казва производителят.

Той е убеден, че производството на вино трябва да е в хармония с природата, като се ползват традиционни местни сортове.

По статията работи: автор Надежда Бочева

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Анализи
Когато и последният парфюмерист напусне страната на розите...