ЕЦБ трябва да загърби целта си за инфлацията

Ако е вярно, че Марио Драги спаси еврозоната, тогава също трябва да е вярно, че еврозоната ще зависи от това бъдещите президенти на Европейската централна банка (ЕЦБ) да правят правилните неща в точното време. Държавите членки на еврозоната добавиха няколко регулаторни инструмента след кризата, но ЕЦБ остава критична относно сплотеността на еврозоната, ако не и за оцеляването й, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.

Кристин Лагард, наследникът на Драги, неотдавана започна преглед на стратегията на институцията. През тази година ЕЦБ ще ревизира цялата си парична политика и, за съжаление, много повече от това.

Аз лично не се вълнувам дали трябва да се обявява кой как е гласувал в управителния съвет на ЕЦБ, или кой пише встъпителните бележки на президента. Не виждам доказателства, че по-силната роля на националните централни банки би довела до по-добра политика. Също така се говори твърде много за комуникация. Когато германците не харесват политиката на банката, това не е защото ЕЦБ не им я е обяснила, посочва Мюнхау в анализа си.

Вместо това ЕЦБ трябва да се съсредоточи върху важното: целта на политиката й и инструментите за нейното изпълнение.

Съгласно европейското законодателство основната цел на ЕЦБ е да осигурява ценова стабилност. Липсата на конкретна мярка е умишлена. Беше предвидено да се даде възможност на централните банкери за интерпретация и маневри - пространство, което ЕЦБ реши да не използва. В края на 1998 г. ЕЦБ прие първата си позиция за таргетиране на инфлацията. Четири години по-късно тя я модифицира до годишен процент на инфлация близък до, но под 2%.

Концепцията за инфлационно таргетиране беше сравнително нова по онова време. Тя се основаваше на аналитична рамка, която стана популярна в макроикономиката през 80-те години. Приемаше се, че хората действат рационално и че финансовите пазари се държат адекватно. Подозирам, че повечето читатели са формирали собствените възгледи въз основа на тези предпоставки. Може да се изненадате да чуете, че политиките, базирани на тези предположения, все още съществуват. Инфлационното таргетиране е една от тях, допълва Мюнхау.

Наскоро отделът за изследвания на ЕЦБ публикува завладяващ работен документ от 300 страници, който има пряко отношение към тази дискусия. Целта му е да хвърли малко светлина върху успехите и провалите на политиките на ЕЦБ през последните 20 години. Документът се опитва да установи как политиките на ЕЦБ са се отразили върху икономиката. Изненадващият резултат е, че ефектът върху инфлацията се оказва по-малък, отколкото се смяташе досега, докато влиянието върху икономическия растеж е по-голямо.

Тази констатация предполага, че политика, базирана само върху инфлационното таргетиране, не е много ефективна в момент като сегашния. 

Това, в много отношения, е подходящ момент за захвърляне на инфлационната цел. На първо място, вече нито работодателите, нито служителите вярват в нея. Никой не използва целта от 2% при договаряне на заплатите.

Инфлационното таргетиране би ограничило изборите на ЕЦБ по потенциално катастрофални начини - например, когато инфлацията се повишава, въпреки че икономиката остава слаба. След това фокусираната върху инфлацията Лагард ще бъде подложена на натиск да прекрати количественото облекчаване (QE) и да повиши лихвените проценти преждевременно. Инфлационното таргетиране работеше добре при Драги отчасти защото той имаше късмет. Без внезапния срив на инфлацията нямаше да има QE.

По-гъвкавата цел на политиката също ще уталожи опасенията, че централната банка изчерпва арсенала си. Изследванията на ЕЦБ показват, че политиката й влияе на растежа. Банката би могла, ако има желание, да стимулира зелените инвестиции, което е в дневния ред на прегледа. Вероятно най-малко противоречивото решение би било да се купуват зелени облигации от централната банка на еврозоната.

ЕЦБ би могла също така да купи зелени облигации от частния сектор, отговарящи на определени условия, или да даде стимули на банките да отпускат заеми за зелени проекти. Това са лесните решения. Но централните банкери биха могли да направят много повече, ако искат.

Бих призовал ЕЦБ да обмисли задълбочено този въпрос. Последният преглед на политиката й се проведе през 2003 г. Изборът, който й предстои да направи, ще определи политиката й за дълго време. Ако ЕЦБ сбърка, никоя комуникационна стратегия няма да й помогне, заключава Волфганг Мюнхау.