Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Европа рискува да загине от късогледство

Отслабването през последното десетилетие на порива за по-голяма европейска интеграция няма общо с лошото политическо ръководство, а с икономическите условия

Европа рискува да загине от късогледство

Снимка: Архив Ройтерс

Ако Европейският съюз загине, някои биха очаквали това да е от инерция. Но късогледството изглежда по-вероятно, като тази диагноза рискува да се превърне в смъртна болест на блока.

„Не искам да принадлежа на поколение от сомнамбули“, каза френският президент Еманюел Макрон миналата седмица в Страсбург. В неговата реч пред Европейския парламент подчертано беше посланието, че решенията на вчерашните проблеми вече не са подходящи за утрешния ден. Това е лайтмотив, който другите законодатели и политически лидери в Европа също трябва да повтарят отново и отново.

Дългосрочните трудности, пред които е изправена Европа, са застрашителни и ако общественото мнение може да бъде запознато с тях, то тогава хватката на популистките партии ще бъде значително отслабена, пише в свой коментар основателят на аналитичния център Friends of Europe Жил Мерит.

Отслабването през последното десетилетие на порива за по-голяма европейска интеграция няма нищо общо с лошото политическо ръководство, но много с икономическите условия. Лидерите на страните от ЕС обикновено са обвинявани, но в действителност политиките за строги икономии след финансовата криза от 2008 г. и слабия растеж в Европа тласнаха европейските политици и техните гласоподаватели към поемане на рискове.

Още по темата

Важно е ние, европейците, да разберем това, тъй като дългосрочните тенденции водят до продължителен бавен растеж, освен ако не бъдат приложени нови политики. Целта трябва да е даването на нов тласък на европейските икономики обратно към високите нива на растеж, които доведоха до голямото разрастване на единния пазар, еврото и ЕС.

Неуспехът с всичко това изложи на риск от понижения и постепенно отцепване на членове целия европейски проект.

Кои обаче са тези тенденции, върху които късогледата Европа трябва да се фокусира? Най-очевидната е демографският срив, но също така и технологичната уязвимост, намаляващият жизнен стандарт и растящото социално напрежение. Всички те са добре познати, но пренебрегвани.

Политиците, имащи намерение да бъдат избрани, се въздържат от това да влязат в образите на обезкуражаващи пророци. Журналистите отговарят на апетита на обществеността за новини, но не и за образование. Без съмнение това е причината защо сериозните последици от стареенето на Европа получават толкова малко внимание. На факта, че само след десетилетие близо 40% от европейското население ще бъде над 65 години, се гледа като на проблем на здравеопазването и пенсионното осигуряване.

Това обаче е само върхът на айсберга. Далеч по-притеснително е свиването на европейската работна сила. Някои може да приемат това като добра новина младите, търсещи работа, но това е погрешно. Наброяващата 240 млн. души работна сила на 28-те страни членки ще е едва 207 млн. до средата на века, ако имиграцията остане на сегашните си нива, но може да намалее до само 169 млн., ако тя се забави или дори спре. Изваждането на 33 млн. данъкоплатци и потребители от европейската икономика в рамките на над три десетилетия ще бъде изключително вредно, а на 60 млн. души – катастрофално.

Европейците трябва да започнат още сега да правят планове за начините, по които да се преборят с демографската криза. Обръщането на европейската икономика е от съществено значение, за да бъде избегнат спираловидният политически и икономически срив.

Този тласък може да дойде от смели и решителни инвестиционни стратегии в Европа, насочени към образованието, здравеопазването и жилищния сектор.

Основният елемент е, че създаването на повече болници, училища и жилища е необходимо, за да се поместят както европейското стареещо население, така и свежата кръв, която имиграцията може да доведе. Кейнсианският* ефект на помпата ще даде нова енергия на мудната икономика и по този начин ще гарантира това, че европейският проект ще възстанови амбициозната си движеща се напред инерция.

* Кейнсианският ефект е разбирането, че ако икономиката е под потенциала си едно увеличаване/разпускане на държавните разходи, може да увеличи брутния вътрешен продукт чрез увеличаване на съвкупното търсене.

По статията работиха: Елена Илиева, редактор Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

Коментари (22)

   1| 2| 3    
0
 
8
 
22
преди 1 седмица
Интеграцията си е интеграция обаче защо тръгнаха да налагат на хората и нациите неща с които те не са съгласни? На кой точно му беше необходима диктатурата относно миграцията и хомосексуализма?
0
 
9
 
21
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
Статията е едностранчива ...
Вече имам модел за справяне със застаряващо население и това е Япония.
От 1990 Япония е в невиждана криза ! НО !!!
Първо в Япония се разбраха като общество, че ще преболедуват едно столетие, но няма да внасят мигранти
Второ, заложиха на икономика, базирана на ниски данъци, ниски осигурителни плащания и възможно най-малко регулации
Трето заложиха на пълна роботизация.

В резултат, сега Япония отново е трета или четвърта по БВП в света, няма мигранти и върви с темпове, които на ЕС се виждат като космическа скорост.

Меркел е за ТРЕПАНЕ
0
 
1
 
20
khao до: BobbyM
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
значи ли това че ти си единствения *** във вашата компания ? или има още :)
0
 
0
 
19
khao до: dr.5rov
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
.. и най-просто :) като него ... и също толкова незвъзможно.
0
 
9
 
18
0pk до: BobbyM
преди 1 седмица
Така е, има даже един стар виц по темата: "Надпис в мъжката тоалетна - Като станем повече от вас ще видите вие кои са оббратни!" Общо взето на там вървят работите :]

Още от Анализи
Съдбоносните избори на Мадуро