Финансовите санкции срещу Русия и ефектът върху банковата система в Европа

Автор: д-р Боян Иванчев, преподавател в УНСС, бивш главен дилър и портфолио мениджър и създател на невроикономиката в България.

На 3 март рейтинговата агенция Moody's понижи рейтинга на Русия с шест пункта до "B3" от "Baa3". На 6 март Moody's допълнително понижи дългосрочния рейтинг на емитента (в местна и чуждестранна валута) и рейтинга на необезпечен дълг (в местна и чуждестранна валута) на руското правителство от „B3“ на „Ca".

Пониженията на кредитния рейтинг на путинова Русия са в резултат на военното нахлуване в Украйна и вследствие на това на множеството задължителни и доброволни икономически ограничения и санкции, наложени на страната от държавите от почти целия свят. Тези мерки и санкции са придружени и от изключване на седем руски банки от системата за междубанково разплащане SWIFT, и от "арестуването" на около 640 млрд. долара резерви на руската централна банка.

Към дадения момент се обмисля и спиране на покупки на руски петрол, който до момента не беше включен в задължителните икономически мерки. В смисъла на тези ограничения и на БВП на Русия, който е около 1,5 трлн. долара, външният дълг на правителството на Русия не е голям и деноминиран в щатски долари е с номинална стойност от около 39 млрд. долара.

Но външният дълг винаги е много чувствителен на общото икономическо и финансово състояние и риска, който се генерира от дадена страна и вследствие на това неговата цена драматично се срина през последните седмици. В същото време цената на CDS (Суап за кредитно неизпълнение) - деривати, които са застраховка срещу неплащане на този дълг, нарасна много. В това състояние на руската икономика и финансов сектор има голяма вероятност страната да не може да изплаща външните задължения на банки и компании, които са общо около 400 млрд. долара. 

Сериозно влияние за намаляване на рейтинга на Русия оказва и наложеният контрол върху трансфери в чужда валута от централната банка на Русия. Тази мярка ограничава плащанията по външния дълг на страната и неплащане на лихвени купони към чуждестранни държатели на руски дълг, което на езика на международните финансови пазари се разчита като фалит и отказ от обслужване на задълженията на страната.

Руската финансова криза, наложените ограничения за трансфери в чужда валута и потенциалът от фалит може да се прехвърлят върху европейския банков сектор и към европейските банки с голяма експозиция към руски активи. Банките с по-голяма експозиция към руски финансови активи са австрийската Raiffeisen, италианската UniCredit и френската Societe Generale. За тези банки няма никакъв риск от фалит, защото ще бъдат подпомогнати от различните механизми на ЕЦБ, но все пак ще окаже влияние върху тяхната кредитна дейност.

Руската финансова криза има зловредно влияние и върху нетната стойност на активите и причинява огромни загуби на инвестиционни фондове, които инвестират на руската фондова борса, чийто индекс загуби 30% от стойността си и продължава все още да бъде затворена и към момента. В случай на несъстоятелност инвеститорите на руския капиталов пазар  ще понесат огромни загуби.

Активите на двата най-големи борсово търгувани фонда (ETF, exchange-traded funds), фокусирани към руския пазар и листвани на фондовата борса в САЩ - VanEck Russia ETF (с активи около 1,4 млрд. долара) и iShares MSCI Russia ETF, загубиха около 60% и 82% от нетните си активи за последните няколко дни.

Вероятно ще бъдат засегнати и някои от пенсионните фондове с експозиции към Русия и развиващи се пазари, близки до военните действия, както и множество рискови инвеститори от фондове за дялово инвестиране.

Възможно е рискът от несъстоятелност на Русия да намали и темпа на кредитиране в Европа поради загубите, които ще понесат някои европейски банки, което ще доведе до намаляване на рисковия им апетит и по-стриктни условия за кредитиране. В резултат на това ще се отпускат по-малко заеми, което би могло да намали допълнително очаквания ръст на БВП в ЕС и еврозоната.