Пекин използва китайското гражданство като оръжие

Млад висшист историк напуска Китай, където е роден, за да продължи да учи в Швеция. Той се установява там, получава шведско гражданство и се отказва от китайското, защото Пекин по закон не признава двойното гражданство. Той купува книжарница в Хонконг, за да публикува клюки за китайски политици. Швед ли е той, или китаец, пита се Юан Янг на страниците на Financial Times.

Доскоро никой не би се усъмнил, че Гуи Минхай, продавачът на книги, описан по-горе, е шведски гражданин. Той има шведски паспорт, правителството на Швеция го признава за гражданин и толкова. При нормални обстоятелства само ксенофоб би оспорил националността на Гуи.

Пекин обаче има навика да налага гражданството си върху онези, които по-скоро не биха го искали. През 2015 г. Гуи беше отвлечен, докато беше в Тайланд. Четирима негови колеги книгопродавци също изчезнаха. Месеци по-късно Гуи се появи по китайската държавна телевизия, признавайки обвинение за шофиране в нетрезво състояние. „Въпреки че имам шведско гражданство, наистина чувствам, че все още съм китаец“, каза той, призовавайки шведското правителство да не се намесва в неговия случай. Трудно би било да не се гледа на това като на принудително признание.

Подобно на други от китайската диаспора, през цялото ми детство в Англия ме питаха дали се „чувствам повече“ британка, или китайка. Въпросът за това каква националност се чувства човек не е точен. От друга страна, юридическото гражданство не подлежи на съмнение. Китайското правителство понякога обърква двете, посочва Янг.

Неотдавна, след изтърпяването на първото си наказание, Гуи беше освободен и отново задържан, тъй като бе осъден на 10 години затвор за „незаконно предоставяне на разузнавателна информация в чужбина“. Съдът каза, че е подал молба за възстановяване на китайското си гражданство.

Почти невъзможно е да се повярва, че откровен критик на китайския режим доброволно ще кандидатства, за да бъде по-подвластен на неговия контрол. Пекин се аргументира с признанието на Гуи, „че се чувства“ китаец.

Той не е единствената жертва на опитите на Пекин да обезсили гражданството на други държави. Лий Бо, друг изчезнал книжар, който има двойно гражданство - хонконгско и британско, бе наречен „преди всичко китайски гражданин” от китайския външен министър.

Наскоро първият евакуационен полет на британското посолство от засегнатия от коронавирус град Ухан беше забавен в резултат на правилата за китайско гражданство. Децата на британски и китайски граждани се смятат за китайци и по този начин не бяха допуснати на самолета, макар че имат британски паспорти: тяхното китайско гражданство обезсилва всички останали. Външното министерство в крайна сметка отстъпи, но след като забави пътуванията на много семейства с повече от седмица.

Други държави, като Япония и Тайван, също разрешават на повечето си граждани само едно гражданство. Разликата е, че Китай налага това без върховенство на закона и така отменя исканията на други държави. На по-голямата част от китайците, придобили чуждестранно гражданство, им се отнемат автоматично китайските документи за самоличност. На други, като британско-китайските деца в Ухан, им се налага китайско гражданство без да го искат. Родителите казват, че анулирането е дълъг и силно бюрократичен процес. Междувременно те трябва да кандидатстват за разрешение за пътуване, за да изведат децата си извън страната.

Докато чаках моята журналистическа виза да бъде обработена, полицай попита мен и китайско-американският журналист на опашката къде в Китай сме родени. Това е смущаващ въпрос за чуждестранните журналисти с китайски произход. Ако бяхме китайски граждани, щяха да ни забранят да работим за чуждестранни медии. Отношението на Пекин към чуждестранни граждани, които са етнически китайци, като Гуи, ни кара да се чудим дали държавата не вижда себе си като опекун на всички етнически китайци по света, а не като страна, подвластна на международното право и дипломатическия протокол, пише още Янг. Всеки път, когато преминавам границата от Хонконг към континенталната част на Китай, ме питат за „китайско име“, въпреки че юридически нямам такова. Разполагам само с низ от латински букви и думите, с които майка ми ме нарича, допълва тя.

Случайно харесвам китайското си име. Отчасти наистина се чувствам китайка и искам да се гордея с това. Само че при сегашния режим усещането да си китаец може да бъде опасно, заключава Янг.