Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Рискованият поход на Макрон срещу исляма

Убийството на учителя Самуел Пати шокира Франция, но Макрон рискува пирова победа

Рискованият поход на Макрон срещу исляма

Протест срещу Макрон и Франция в Бангладеш. Снимка: DPA

Всъщност не е обичайно да се пускат поп песни в двора на почитаната от векове парижка Сорбона. Но когато в сряда миналата седмица (21 октомври) ковчегът на Самюел Пати беше изнесен и зазвуча песента One на U2, вече не беше изненада. Това бе любимата песен на учителя, който беше брутално убит от ислямистки терорист. И в тази вечер на възпоменание на Пати всеки можеше също подозираше, че „One“ - „Ние сме едно“ - ще се превърне в бойно поле за Еманюел Макрон. Конфронтационният курс към радикалния ислям, който френският президент следва оттогава, крие обаче своите сериозни рискове.

Ужасяващото убийство на Пати смущава вече разделено общество. От лъчезарната усмивка на младия президент във вечерта на победата на изборите през 2017 г. остана блед спомен, а съобщението му, че французите са гласували за него с „надежда и страст за бъдещето“ сякаш е забравено. Това беше победа над Националния фронт на Марин льо Пен, партия, която преди всичко разпалва страха и омразата. Но „кризата“ се превърна в истинската крилата фраза за ерата на Макрон. Протестите на „жълтите жилетки" бяха последвани от стачки, които парализираха страната в продължение на месеци. Сега пък и пандемията на коронавируса с нейните 35 000 смъртни случая до момента. Страната е почти на колене. В момента французите трябва да седят у дома вечер, нямат право да напускат домовете си. В тази ситуация Франция се нуждае от социално сближаване повече от всякога.

Атака срещу френската идентичност

А сега и директната екзекуцията на Самюел Пати. Учителят е бил обезглавен от убиеца си на път за вкъщи. Пати беше показал противоречиви карикатури на Мохамед в своя час. Но фактът, че смъртта му провокира такива бурни реакции, не може да се обясни само с варварския начин на убийството. За мнозина убийството е атака върху основите на френската нация. Тъй като за французите нищо не е по-свещено от Laïcité - разделянето на религията и държавата, от една страна, и системата на общественото образование, от друга, което е оформило поколения ученици с ценностите на République, както припомня Луиза фон Рихтхофен от Deutsche Welle.

Макрон започва борба срещу общия враг на всички свободолюбиви хора - ислямския фундаментализъм. През последните няколко дни той обяви поредица от мерки за реформиране на исляма в страната и предотвратяване на чуждото влияние върху джамиите. Целта му е да защити французите от по-нататъшен религиозен терор. Това е разбираемо и има смисъл.

Но настояването за лаицизъм затруднява дебатите. Убитият учител беше предложил на учениците, които биха могли да бъдат обидени от карикатурата, да напуснат класната стая или да гледат за момент встрани. Макрон, от друга страна, на глас постулира „правото на богохулство“, обяви закон срещу „ислямския сепаратизъм“ - и определи исляма като религия, която като цяло е в криза. Неотдавна министърът му на вътрешните работи заяви, че е шокиран да види специални ъгълчета в супермаркет за кошер и халал месо. Там, казва Жерар Дарманин, хората вече започват да живеят в паралелни общества.

Къде се провали републиката?

След клането в редакцията на Charlie Hebdo през януари 2015 г. поне 260 души са убити при ислямистки атаки във Франция. С това страната заема зловещото първо място в Европа по този показател.

Така че Франция живееше с опасността от ислямизъм дори преди Макрон. Борбата с тази тенденция сега изисква нещо повече от остри думи и символика. Защото никъде другаде в Европа в покрайнините на обществото не живеят толкова много млади мюсюлмани без перспективи. Ислямът им дава идентичност, която френската нация не им предлага за даденост дори след две поколения - независимо от държавната училищна система. Това не е оправдание, но е важен аспект при анализа на проблема. Трябва да се помисли защо ислямистката примамка е толкова голяма. И да се помисли къде се проваля републиката.

Задачата на Макрон е като балансиране на тънко въже: той трябва да овладее влиянието на политическия ислям във Франция, без да накара 5,4 милиона мюсюлмани, живеещи във Франция, да се чувстват второ качество хора. Става въпрос за оново бединяване на цялото общество. Това е предизвикателство, с което Еманюел Макрон не бива да се проваля. За него това ще е много по-трудно от опонента му на предстоящите след година и половина избори. Тъй като Марин Льо Пен обикновено предлага много по-прости решения.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (11)

   1| 2    
0
 
4
 
11
преди 3 седмици
евро"ценности" , какво да се прави ...
0
 
6
 
10
преди 3 седмици
Ислямистите,АКО разбират някакъв език, това е езикът на силата. И уважават Силните. Макрон не показва, обаче, признаци на сила...
0
 
6
 
9
преди 3 седмици
Чудите се къде е проблемът - а още в края на статията приравнявате националната сигурност на Франция и животът на французите с нежните чувствана талибанските терористи - да не се били чувствали второ качество... а какво качество са?

Понеже си падате по исторически съпоставки: аз да напомня как Шеста година нашият министър председател (хем истински цар) бе събут по чорепи на едно от летищата на "великата Европа". Същата велика Европа няма и 10 години по-късно, посрещаше озверелите главорези с шоколадчета и плюшени меченца.

Война с изверги, фанатици и терористи не се печели с либерастия !!! Представете си в коя да е война в историята - докато лошите колят и трепят и изнасилват, добрите да зоват за толерантство и да им раздават плюшени меченца? Е, Европа Е във война с диващината, а война, ВСЯКА война, се печели само с трепане на врагът, а не с толерастия към него. Затова - външните граници да бъдат охранявани с оръжие, нарушаването им да се наказва с куршум, а всичкото талибан, намъкнало се тука, да избира: или вън от от Европа в срок от 168 часа - или въжето. Видя се, че с добро не става. Опитахме, дадохме жертви, стига толкова. Помните ли детското телце на окървавеният крайбрежен булевард в Ница, загънато със станиол, с играчката му до него? Ето това е кървавото лице на толерастията.
0
 
6
 
8
преди 3 седмици
Рисковано е да се правим че не виждаме как исляма превзема територии и след като се поустанови малко започва да се налага със сила и тероризъм.
Много отдавна трябваше исляма да бъде заклеймен като религия на насилието и да бъде забранен.
2
 
4
 
7
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Проблемът не е в религията, проблемът не е в християнството и мюсюлманството! Той идва от страна на липсата или провала на светската държава, светската наука и образование, от Провала на законите за ЧОвешки права! Защото за да започне да ти пука за Мохамед или Исус, които са живели преди 2000 гдини, трябва самия ти да си доста беден, затруднен, както в образователно, така и в социално или материално отношение! Къде тук остават извечните ценности за подкрепа на ближния, подхода към личността и европейското гражданско право?!!

Още от Анализи
Ултранационалистите подхранват напрежението в управляващата партия в Турция