Руската агресия в Украйна може да предизвика глад в най-бедните страни

Войната в Украйна е катастрофално престъпление на агресия. Подкрепата за борбата на Киев за национално оцеляване с право е в центъра на вниманието на демократичните държави. Но последиците от нахлуването на Кремъл се многостранни. Русия, Беларус и Украйна са от решаващо значение за световните доставки на храни. Недостигът, който вече е проблем, вероятно ще се влоши, пише Financial Times в редакционен коментар.

Според ООН цените на храните през март вече са се повишили с 34% спрямо същия месец на миналата година. Зърнените храни са се увеличили с 37%, а растителните масла - с 56%. ООН отбелязва, че това, което тя нарича „Черноморски регион“, допринася значително и за двете.

Държавите, които се стремят да увеличат собственото си производство, също се сблъскват с високи разходи за енергия и торове. И двата вида суровини поскъпнаха заради войната: Русия е голям износител на енергия, докато нейният съюзник Беларус е сила в поташа, ключов компонент при доставката на торове.

Това вече причинява болезнено притискане на домакинствата по целия свят и има капацитета да причини бедствие в най-бедните държави. Първите политически ефекти от ценовия шок също са налице. Политическата обстановка в Пакистан вече бе разтърсена, отчасти поради притесненията за цените на храните.

Демократичните правителства трябва да планират въз основа на това, че проблемите с доставките на храна, енергия и торове ще продължат. Битката за Украйна може да отнеме много време. Способността да се поддържат санкциите срещу Русия и Беларус е изключително важна, но криза при цените на храните ще подкопае подкрепата на хората за тях.

Дори ако войната се реши бързо в полза на Киев, капацитетът на Украйна няма да се върне към предвоенното производство за известно време. Междувременно се натрупват доказателства, че Русия, подпомагана от Беларус, е участвала в престъпления срещу човечеството. Светът може да иска да ограничи способността им да се прегрупират икономически.

В момента основна цел трябва да бъде предотвратяването на нови ограничения за износ между други държави. Има достатъчно храна. Просто е на грешните места. Това е проблем, с който глобалните пазари трябва да се справят отлично, стига храната да може да преминава границите.

Повишаването на цените би трябвало да стимулира допълнително предлагане, а политиката не трябва да се стреми да предотврати това. Държавите, разбира се, трябва да защитават уязвимите, но чрез увеличаване на покупателната им способност, а не да се опитват да намалят цените нагоре по веригата.

Политиците трябва да се стремят да ускорят новите доставки на пазарите. В някои ограничени случаи това може да означава преформулиране на селскостопанските субсидии, за да се помогне на фермерите да се пренасочат към крайно необходимото производство. В средносрочен план политиката също така трябва да насочи стопанствата към нисковъглеродни методи, така че да са по-малко уязвими на кризи при горивата.

Всичко това представлява скъпо начинание. По-богатите страни трябва да са готови да помогнат на по-бедните, които може да се окажат в нужда от бюджетна подкрепа, кредити, дългови гаранции и директна помощ - или да срещнат глада.

И накрая, проблемът с цените на храните също повишава залога в информационната война, в която Русия постига известен успех в утвърждаването на своята политика извън Европа и Северна Америка.

За да се противопоставят на риска от намаляване на обществената подкрепа за съпротивата на Украйна, демократичните страни трябва по-умело да обвиняват Москва за ценовия шок, както и за нейните зверства на терен. Подкрепата за изпитващите затруднения държави трябва да бъде съчетана с подновени усилия срещу руската дезинформация.

Залогът в продоволствената криза едва ли може да бъде по-висок: това е въпрос на живот и смърт, който се простира далеч отвъд ежедневните жертви на руската инвазия в Украйна. Но тук става дума и за репутацията на либерално-демократичните ценности по света. По време на пандемията се видя, че богатите страни изоставиха бедните по отношение доставките на ваксини. Те не трябва да повтарят това в продоволствената криза.