Свърши ли ерата на инвестиционния портфейл 60/40?

Спадът на доходността по американските дългови книжа поставя под въпрос една от най-популярните инвестиционни стратегии в света.

Традиционната комбинация от активи, известна като 60/40 – 60% акции и 40% облигации, отправна точка за инвеститорите след разпространението на съвременната теория за портфейла през 50-те години на миналия век, доведе до една от най-добрите коригирани спрямо риска доходности за последните три десетилетия. Тъй като обаче доходността от облигациите сега се движи около нулата и вероятно ще остане там години наред, тези печалби са под въпрос, пише Bloomberg.

Все пак точно тази комбинация от активи защити мнозина от нестабилността тази година, като постига 2,5% възвръщаемост през миналата седмица, според Иън Лойс от JPMorgan Chase & Co. Доходността по американските облигации обаче копае по дъното, а пространството за растеж е минимално, което затруднява инвеститорите при използването им за хеджиране срещу падащи цени на акциите.

Това кара паричните мениджъри да търсят друг вариант с по-голям потенциал.

„Има силно изкушение да се достигне доходност някъде, където хората могат да я намерят“, коментира Бил Мерц, ръководител проучвания фиксирана доходност в американската Bank Wealth Management. „В глобален мащаб все повече инвеститори мигрират от рисковия спектър, защото смятат, че нямат избор“, допълва той.

американски

Призиви за преразглеждане на портфейлите 60/40 се чуват от лятото на фона на засиленото търговско напрежение между САЩ и Китай, което подклажда опасенията от глобално икономическо забавяне. Bank of America Corp. и Morgan Stanley предупредиха за отрезвяваща възвръщаемост в края на миналата година.

Миксът, измерен с индекса S&P 500 и Bloomberg Barclays U.S. Aggregate Bond Index, произвежда годишна доходност от почти 10% от 1983 до 2019 г., пише Лойс от JPMorgan в забележка от 30 юни. Той очаква, че възвръщаемостта на портфейла 60/40 ще намалее до около 3,5% годишно през следващото десетилетие.

Според него инвеститорите могат да увеличат възвръщаемостта си до малко над 4%, като приемат портфейл от 40% акции, 20% облигации и 40% ценни книжа с някои характеристики и на двете, например ценни книжа, обезпечени с дългове, инвестиционни тръстове или недвижими имоти.

Инвеститорите изглежда вече преразглеждат стратегиите си и се насочват към различни структурирани продукти, корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг, както и общински облигации.

Конвертируемите облигации, които предлагат рисков профил между облигации и акции, също се възползват от по-голям инвеститорски интерес. Американските борсово търгувани фондове, проследяващи този вид дълг, добавиха повече от 300 милиона долара през май и други 427 милиона долара през юни – най-много за последните шест месеца, показват данни, събрани от Bloomberg.

„Конвертируемите инструменти дават най-доброто и от двата свята, тъй като имат както облигационни, така и акционерни аспекти: те са облигация и могат да бъдат конвертирани в акции“, казва Лойс. „Те печелят, когато акциите се повишат, както и когато облигациите се увеличат“, допълва той.

В Европа т.нар. CoCos - или облигации, емитирани от кредиторите, които са конвертируеми в акции, също са привлекателен залог. Те са връщали повече от 6% годишно през петте години до 30 юни, макар че през първата половина на тази година постигат 9,4% загуба, според Даниел Тененгаузер, ръководител на стратегията за пазарите в Bank of New York Mellon Corp.

Все пак някои инвеститори все още не са готови да отпишат портфейла 60/40. Джак Макинтайър, който участва в контрола върху 60 милиарда долара в Brandywine Global Investment Management във Филаделфия, казва, че някои от критиките към тази стратегия може да са несправедливи.

„Без значение какъв портфейл имате, имате нужда от защитно разпределение. Тези 40% играят тази роля“, посочва той.