Императивът на Пекин е абсолютната власт

„Кажете истината за Китай!“ се превърна в сплотяващ рефрен за протестиращите в Хонконг. Точно това казваха демонстрантите на площада Тянанмън в Пекин преди 30 години, когато много от днешните протестиращи не са били родени. Истината е, че при целия икономически напредък на Китай, той си остава все същата брутална тирания, в която управляващата Комунистическа партия по-скоро би унищожила хората, отколкото да им даде истинско право на мнение за тяхното управление, пише за Wall Street Journal Клодиа Роузет, международен сътрудник в Независимия женски форум. 

Бях в Пекин през 1989 г. Бях свидетел на бунта на Тянанмън и през дългата нощ на 3 срещу 4 юни видях войници от Народната освободителна армия да откриват огън по своите сънародници. До зори площадът бе прочистен от протестиращите, които го бяха окупирали за седмици наред. Танковете бяха заменили статуята на тяхната демокрация.

Прекарах също така седмици в Хонконг това лято, отразявайки протестите и открих, че паралелите са смразяващи. Да, Хонконг е различно място в различно време при различни обстоятелства. Но в жизненоважни аспекти става въпрос за същата конфронтация. Китайската диктатура отново губи контрола над голям град от хората, чийто обединяващ вик е свободата. Вместо да отстъпи пред законните им искания, Комунистическата партия зарежда оръжията си.

Каквото и да последва, милионите протестиращи в Хонконг дават на света героичен пример. Подобно на своите предшественици от Тянанмън, те излагат бруталността на режима в Пекин. От единственото място под китайското знаме, където може да се говори открито, те извикват истината, ден и нощ, на улиците и от прозорците - докато все още могат.

По време на повече от 13 поредни седмици на протести хората поискаха правата и свободите - включително свободни избори - които Китай, в договор с Великобритания, гарантира на Хонконг за 50 години след предаването му през 1997 г. На пресконференция миналата седмица, проведена от Хонконгския граждански фронт за правата на човека, който организира едни от най-големите мирни протести, говорителката Бони Ленг отбеляза, че ако властите просто спазят тези обещания, „цялото движение ще бъде преустановено незабавно“.

Вместо това президентът Си Дзинпин и неговата марионетка, управителката на Хонконг Кари Лам, прибягнаха до заплахи, пропаганда и сила. Администрацията на Лам използва сили за борба с безредиците, сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия. Офицерите извършиха над хиляда ареста. Китай оказва натиск на хонконгски компании, включително Cathay Pacific Airways, да уволнят служители, които се присъединяват към протестите. Скандирайки „Бъдете с нас! Борете се за свобода!” протестиращите отказаха да отстъпят. Някои ми казаха, че са готови да умрат заради своята кауза. Много от техните предшественици загинаха на Тянанмън.