Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Парите в Сребърния фонд достигнаха 3,329 млрд. лв.

Българската пенсионна система е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, пише в доклад на финансовото министерство

Парите в Сребърния фонд достигнаха 3,329 млрд. лв.

Снимка: Pixabay

В края на март 2021 г. средствата, натрупани в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърен фонд, достигат 3,329 млрд. лв. Това е с около 13 млн. лв. повече, отколкото са били през февруари, и с 23 млн. лв. повече от януари, показват данни на Министерство на финансите.

Според доклад на ведомството в края на 2020 г. средствата, натрупани във фонда, са били 3,283 млрд. лв. През последните няколко месеца се запазва тенденцията към плавно нарастване на средствата във фонда.

Трансферираните през март 2021 г. средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в Държавното обществено осигуряване (ДОО) са в размер на 13,19 млн. лв. За цялата 2020 г. сумата е 188,68 млн. лв.

На 16 декември правителството прие Дългосрочната инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на Фонда за периода 2021-2023 г. Двата документа са одобрени от Управителния съвет на Фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход за управление на активите при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност. 

Още по темата

Важно е да се отбележи, че дългосрочната инвестиционна политика на фонда е съобразена с дългосрочната прогноза до 2070 г. за разходите за пенсии, изплащани от ДОО. Разчетите предвиждат дефицит/недостиг по бюджета на ДОО през целия период при всички разработени варианти и допускания за избор на осигуряване на лицата между първи и втори стълб на пенсионната система.

Според годишния доклад за състоянието на Сребърния фонд в  средносрочен хоризонт при прилагания до сега консервативен подход активите на фонда ще се управляват при спазване принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност под формата на депозит в централната банка или други инструменти по сметки в БНБ. С оглед гарантирането на устойчивост на държавната пенсионна система по-рисково инвестиране на средствата на фонда не е приемливо, подчертава се в документа.

В подкрепа на това е и продължаващата конюнктура на ниски и отрицателни лихви. В дългосрочен план, при благоприятно развитие на пазарните условия анализът на възможността за по-активно управление на средствата на фонда и диверсификация на инвестициите ще бъде на база оценка на степента на риска, както и оценка на възможния нетен доход след приспадане на разходите за управление на инвестициите и други разходи, съгласно закона.

Времевият хоризонт на средносрочната стратегия за инвестиране на средствата от фонда е периода 2021-2023 година и акцентира върху управлението на паричния ресурс в средносрочен аспект. Според  МФ в текущата външноикономическа ситуация, прилаганият към момента консервативен подход е оптимален, тъй като елиминира риска от реализиране на инвестиционни загуби и гарантира запазването на номиналния размер на акумулираните във фонда публични ресурси. Важен аргумент за запазване на средствата на фонда в БНБ е и запазването на висока прозрачност. При благоприятно развитие на международните финансови пазари могат да бъдат сключени допълнителни споразумения между Министерството на финансите и БНБ за диверсификация на управлението на средствата. 

Припомняме, че през 2020 г. на заседание на УС на фонда членовете бяха запознати с актюерския доклад за 2019 г., разработен от актюерския състав на НОИ, и представящ оценка на дългосрочното финансово състояние на фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) в периода 2018–2070 г. За актюерската оценка на фондовете на ДОО е използвана последната демографска прогноза на Евростат (EUROPOP2016), макроикономическата прогноза на МФ, статистически данни от регистрите на осигурените лица, на пенсиите и на краткосрочните обезщетения от административните регистри, поддържани от НОИ, и национални статистически данни за пазара на труда.

В доклада се посочва, че българската пенсионна система е изправена пред сериозни демографски предизвикателства. Прогнозите на Евростат показват, че населението на страната ще намалява и едновременно с това неговата възрастова структура се влошава. В резултат от застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите ще намалее с близо 38 %.

Представените прогнози на база действащото социално законодателство към 2019 г. показват, че балансът на системата ще остане отрицателен за целия период 2019-2070 г. Наред с това, след 2037 г., когато приключва увеличението на законоустановената пенсионна възраст, балансът на фондовете на ДОО ще започне да се влошава, достигайки дефицит от около 4,8% през 2070 г. Най-силно положително въздействие върху дългосрочното финансово състояние на ДОО оказват по-висок икономически растеж, съпроводен с по-висока заетост, по-ниска безработица и по-високи трудови възнаграждения.

По статията работи: Ралица Пейчева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
4
 
2
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Докато НОИ плаща т.нар. "социални" пенсии на хора, които не са внесли и една ст., няма да се оправят нещата.
1
 
1
 
1
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Пълна безсмислица е този сребърен фонд по начина по който се управляват парите в него на нулева лихва. По добре да го закрият и парите да се прехвърлят в НОИ за пенсионерите и да се приключи с тази безсмислица.

Още от Бюджет и финанси
Парите в обращение са над 21,2 млрд. лева