Брутният външен дълг (частен и държавен) на България продължава да расте като част от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на януари той е 37,613 млрд. евро, като за една година се увеличава с 6,5%. Така той представлява 58,2% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
От централната банка посочват, че в края на миналата година брутният външен дълг беше 38,445 млрд. евро, или 63,4% от БВП.
Към 31 януари дългосрочните задължения са 29,262 млрд. евро и за една година се повишават с 9,7%.
В БНБ изчисляват, че краткосрочният външен дълг се понижава с 3,4% спрямо януари 2020 г. до 8,351 млрд. евро.
Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на януари е 7,396 млрд. евро и за една година расте с 36%.
Външните задължения на банките възлизат на 4,486 млрд. евро и намаляват с 3,3% спрямо януари 2020 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 11,059 млрд. евро и намаляват с 1,3% в сравнение с година по-рано.
В края на януари вътрешнофирменото кредитиране е 14,670 млрд. евро и расте с 4,6% спрямо януари 2020 г.
Полученото външно финансиране от нерезиденти през януари е в размер на 126,3 млн. евро, докато преди година беше 300,8 млн. евро. От тях 15,4 млн. евро (12,2% от общия размер) са за сектор "Държавно управление", 19 млн. евро (15% от общия размер) - за сектор "Банки", 48,8 млн. евро (38,6%) за фирмите и домакинствата, а 43,2 млн. евро (34,2%) са вътрешнофирмено кредитиране.
През януари извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 978,4 млн. евро при 642,7 млн. евро преди година.
Нетният външен дълг в края на месеца е отрицателен в размер на 2,985 млрд. евро, като намалява с 28,3% спрямо края на 2020 г. (отрицателна стойност от 2,327 млрд. евро).
Понижението се дължи на по-голямото намаление на брутния външен дълг (с 2,2%) в сравнение с това на брутните външни активи (с 0,4%).
Нетният външен дълг намалява с 2,203 млрд. евро спрямо януари 2020 г. (отрицателна стойност от 781,9 млн. евро).


Как ще подаваме данъчни декларации след приемане на еврото?
Умеров: Постигнахме реален напредък по време на разговорите в Берлин
Нов астероид и мистериозен обект приближават Земята през декември 2025
Броят на левовете в обращение намалява
Башар Асад живее в „луксозно изгнание“ в Москва
На мен няма да ми се случи: Под 10% от имотите в България са застраховани
Макрон рискува да погребе завинаги споразумението с Меркосур
Дебатът на пазара на облигации за курса на Фед през 2026 г. набира скорост
Руският петрол се продава с "най-голяма" отстъпка в Китай след санкциите
ЕС: Китай започва издаване на общи лицензи за редкоземни елементи
Кой печели и кой губи на българския пазар през 2025
Шофьорка обърка педалите и скочи в пълен с хора басейн
Jeep Wrangler получи специална версия
Как Tesla печели невидимата война срещу шума
Пет коли, в които да инвестирате догодина
Как американската товарна жп индустрия стана по-мръсна от въглищните електроцентрали
Тимъти Шаламе и Кайли Дженър си взимали почивка, но още са заедно
Младите гърци вече няма да могат да се укриват от военна служба
преди 4 години Eeee, това НРБ с нейната работеща икономика щеше да събори!Освен с територия, това как ще изплатят тикви балки и кратуни!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Сегашните български държавни дългове са последица от неправилно емитиране на лева. Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети.Ако не се допускаше грешката при емитиране на лева, Република България нямаше да има днешните дългове.Вариантите са два:Първи: С лошото емитиране на лева е с неограничени щети. С желание за временно отлагане начало на катастрофална криза, правителството на Република България взима нови заеми. Забавянето началото на кризата е за сметка на бъдещи завишени щети.Втори: Спасението от нови щети при ползване на лева е възможно. За устойчиво обществено развитие на Република България е необходимо подобрено емитиране на лева. отговор Сигнализирай за неуместен коментар