Брутният външен дълг (частен и държавен) на България продължава да расте като част от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на януари той е 37,613 млрд. евро, като за една година се увеличава с 6,5%. Така той представлява 58,2% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
От централната банка посочват, че в края на миналата година брутният външен дълг беше 38,445 млрд. евро, или 63,4% от БВП.
Към 31 януари дългосрочните задължения са 29,262 млрд. евро и за една година се повишават с 9,7%.
В БНБ изчисляват, че краткосрочният външен дълг се понижава с 3,4% спрямо януари 2020 г. до 8,351 млрд. евро.
Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на януари е 7,396 млрд. евро и за една година расте с 36%.
Външните задължения на банките възлизат на 4,486 млрд. евро и намаляват с 3,3% спрямо януари 2020 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 11,059 млрд. евро и намаляват с 1,3% в сравнение с година по-рано.
В края на януари вътрешнофирменото кредитиране е 14,670 млрд. евро и расте с 4,6% спрямо януари 2020 г.
Полученото външно финансиране от нерезиденти през януари е в размер на 126,3 млн. евро, докато преди година беше 300,8 млн. евро. От тях 15,4 млн. евро (12,2% от общия размер) са за сектор "Държавно управление", 19 млн. евро (15% от общия размер) - за сектор "Банки", 48,8 млн. евро (38,6%) за фирмите и домакинствата, а 43,2 млн. евро (34,2%) са вътрешнофирмено кредитиране.
През януари извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 978,4 млн. евро при 642,7 млн. евро преди година.
Нетният външен дълг в края на месеца е отрицателен в размер на 2,985 млрд. евро, като намалява с 28,3% спрямо края на 2020 г. (отрицателна стойност от 2,327 млрд. евро).
Понижението се дължи на по-голямото намаление на брутния външен дълг (с 2,2%) в сравнение с това на брутните външни активи (с 0,4%).
Нетният външен дълг намалява с 2,203 млрд. евро спрямо януари 2020 г. (отрицателна стойност от 781,9 млн. евро).


Кои са трите зодии с най-силен късмет днес?
Ето къде няма да има ток днес във Варна
Виц на деня - 5 юни
Днес дъждът спира
52% от българите виждат застой днес, но една трета вярват в по-добро бъдеще
Безкрайни забавяния и проблеми с парите: как върви планът на ЕС за AI гигафабрики
Спадът при петрола спря, след като "Хизбула" отхвърли примирието с Израел
Не се поддавайте на FOMO за SpaceX. Ще сте доволни, че сте го направили
Ентусиазмът за AI създаде 2 милиона милионери по света през 2025 г.
Войната в Иран изтласква световната търговия с газ в сенките
V8 битурбо на Mercedes сдаде багажа на 58 000 км
Audi шокира с най-мощната и най-бърза суперкола в историята си
Skoda за първи път показа новия си флагман
Навигация превърна Mazda CX-5 във влак
Ford Focus се завръща като хибриден SUV
Среща Путин - Зеленски би била „страхотна“, смята Тръмп
Лавров: Европа просто отмени преврата в Украйна
Тръмп: Некадърниците, които приспиват с песните си, да си стоят у дома
Путин превръща руския изкуствен интелект в семеен проект на Кремъл
ФИФА забрани вувузелите на мондиала в САЩ, Мексико и Канада
преди 5 години Eeee, това НРБ с нейната работеща икономика щеше да събори!Освен с територия, това как ще изплатят тикви балки и кратуни!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Сегашните български държавни дългове са последица от неправилно емитиране на лева. Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети.Ако не се допускаше грешката при емитиране на лева, Република България нямаше да има днешните дългове.Вариантите са два:Първи: С лошото емитиране на лева е с неограничени щети. С желание за временно отлагане начало на катастрофална криза, правителството на Република България взима нови заеми. Забавянето началото на кризата е за сметка на бъдещи завишени щети.Втори: Спасението от нови щети при ползване на лева е възможно. За устойчиво обществено развитие на Република България е необходимо подобрено емитиране на лева. отговор Сигнализирай за неуместен коментар